Каква е цената и каква е наградата да учиш в професионална гимназия?

Актуално Гласове Новини

„Много често зад „Не искам да ми е трудно“ се крие или „не искам да ми е скучно“, или “не мога повече да издържам на това, което не е синхронично с мен“, смята експертът по кариерно ориентиране

Интервю с Елица Костова от фондация „Едо компас“, която работи по проект за кариерно ориентиране в Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешен дизайн и Професионалната гимназия по хранителни технологии

Таня Грозданова

Даниела Калчева, стажант

Елица Костова е трансформационен треньор, дипломиран към световно признатите Nobble Manhattan Coaching. Разработила е собствена методология за личностна трансформация.  Призванието на Елица е да подкрепя хората да реализират потенциала си, живеейки „оргазмичен живот“ – такъв, в който се наслаждават на всеки момент.

Тя е основател на фондация „Едо компас“, която се занимава с кариерно ориентиране и форматиране на различни кариерни пътеки и професии. В Пловдив неправителствената организация работи по проект с общината, в който промотира професионалното образование конкретно Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешен дизайн и Професионалната гимназия по хранителни технологии.  

– От колко време се занимавате с с това?

– Вече 10 години с кариерно ориентиране. Известно време работих в едно частно международно училище. Така установих, че има деца отвъд това училище, които имат нужда от подобни услуги и за тази цел създадохме цялостна методология и към нея  две бордови игри. Една за кариерно ориентиране и друга – за кариерно развитие.

 – Разкажете повече за проекта?

– Ние, като фондация, вярваме, че IT и банкерство не са единствените възможни кариерни пътеки за младежите. Също така идеята на проекта е свързана с това, че има различни кариерни пътеки и в крайна сметка доста често младежите, а може би и техните родители не осъзнават какви са преимуществата, които те предоставят.

Младите хора имат различни таланти. Според теорията за множествената интелигентност на Гарднър, има младежи, които са изключително добри в моделирането, има младежи, които много добре работят с аналитично мислене, такива, които работят много добре с ръцете си. И в моя над 10 годишен опит тогава, когато един младеж, който е силно кинестетичен или пък има талант за моделиране, изведнъж бъде насочен към банково дело или административна работа, това със сигурност не е добре за нито една от страните. А тези различни кариерни пътеки позволяват на младежи с такива таланти и с такава насоченост да се реализират.

– Как бяха избрани именно тези две учебни заведения?

– Ние направихме проучване и, изхождайки отново от нашата концепция за различните таланти, и за множествената интелигентност, решихме да изберем професионални училища, които съответстват на таланти, които по принцип биват потискани, ако може така да се каже. Ние знаем, че много малко родители ориентират децата си към танци, към изкуство, към дизайн или, не дай си Боже, към хранителни технологии.

Но всъщност гимназията по дървообработка засяга много таланти с дизайн, с архитектура, дори с моделиранe, със съобразяване.

И истината е, че младежите, които са в тази гимназия, доста често правят дизайн на програмите по AutoCAD  – нещо, което се случва почти само в университетите. Също така имат възможност доста добре да се развият както в компании, така и по-нататък да направят и собствен бизнес, именно с уменията си, свързани с дизайн, с моделиране и със съобразяване на различни компоненти.

А другото училище избрахме, тъй като за нас беше изненада да установим, че там доста се залага на химия и билология, но по практичен начин. Още нещо, младежите там са открили своя собствена компания и имат доста предприемаческо мислене.

Там се залага изключително много на таланта логическо мислене, но не логическо мислене, което е сухо и само когнитивно. Те реално го прилагат и правят изключително много експерименти, включително имат компания за кремчета, собствена и реална.

Другото нещо, което ни накара да изберем тези две училища е фактът, че там образованието е изключително практично. Още от 10-ти клас те ходят на стажове в компании и виждат реално как се случват нещата. А много от младежите от гимназията по дървообработка през лятото изкарват стаж, например, в матраци „Тед“, с което си покриват разходите по почивка и по бъдещи нужди, но заедно с това и практикуват.

– Каква точно е вашата роля по този проект?

Записали сме видео клипове и с двете училища и помагаме на екипа от учители да представят по по-атрактивен начин своите училища. Ние сме правили подобни проекти и в София, наричат се „Училища мечта“. Идеята е, че много често, когато ние, като възрастни, се опитваме да представим едно училище или една идея на децата, ние не говорим на техия език и ги отблъскваме, а понякога, за съжаление, ги и объркваме.

Истината е, че ние в работата си с много младежи сме се научили, че е много важно да говорим на техния език, за да може те да разберат, най-малкото да имат правилната информация за това какво представляват тези кариерни пътеки. Във видеото самите деца от двете гимназии споделят кои са позитивите и как се чувстват в тях. Това е много важно и също има добавената стойност на това, че тези деца се учат да изразяват свои собствени идеи и да представят училището си – тоест да дадат нещо на училището, в което са.

От друга страна, ние управляваме техните социални мрежи и създаваме различни визуални и текстове послания, които все пак обаче да говорят на един по-младежки език. Самата аз съм се занимавала много и с обучение и на педагози и знам, че така съществува и този мит, че те са с много остаряло мислене. Не е така. В България има и много готини учители, които са истински будители, но тяхната работа е да преподават, не да правят образователен маркетинг. Нашата работа е да помогнем на тези училища да се представят по по-достъпен за младежите начин и за родителите.

– От гледна точка на вашия опит, как ще коментирате рекламата на едно училище в градски транспорт, на висящи брошури на дръжките, за които се хващаш, за да не паднеш?

– Според мен няма лоша реклама, стига да е в добър контекст. Зависи кое е училището и по какъв начин е поднесена рекламата. По принцип всякаква креативна реклама е добра идея, но много често всички училища, не само тези две, подхождат от края, а не от началото. Тоест –  преди да са изградили свой визуален имидж, който наистина да говори на техните ученици, започват с билбордове или с брошури и всъщност малко се слага каруцата пред коня.

Всъщност конят е именно визуалният имидж или брандът. Както ви казах, работех дълго време в международно училище и всъщност там имаш цял маркетингов екип, включително, нает и от чужбина, който се занимаваше само и единствено с визуалния имидж на училището. И според мен това трябва да се случва както в частните училища, така и в държавните, защото в крайна сметка в един момент се оказва, че за да се конкурираме с всичко, което достига като информация до младежите е добре да сме все пак малко по-актуални и да инвестираме усилие и внимание, за да представим себе си по възможно най-добрия начин като училище и като родители. Иначе ще се появи една чудесна певица на телевизора и ще вземе вниманието на детето, вместо една например много дълга публикация с изключително много текст, който не говори нищо.

Има деца, които „избират“ средно училище по принуда от родителите, има и такива, които прилагат стратегията „избирам най-лесния път“. Чувала съм репликата „Искам езикова гимназия, но не най-елитната“. Как отговаряте на това като родител?

– Като родител не мога да кажа, тъй като не съм, но като експерт по кариерно ориентиране – отговорът не е еднозначен. На първо място има значение какъв е профилът на детето, талантите му. Има и различни профили, които са свързани с начин на учене и с динамиката, която всяко дете търси. Има много наши участници, които търсят много голяма динамика в работата си, в ежедневието си и затова ние отново се връщаме на въпроса защо избрахме тези две училища. Защото там се работи и по проекти и всъщност там е много по-динамично, отколкото в една чисто академична среда.

По-новите поколения поради средата, в която израстват, наистина имат нужда от повече динамика и повече сменяне на това, което правят. Много често зад „Искам да ми е лесно“ се крие или „не искам да ми е скучно“, или “не мога повече да издържам на това, което не е синхронично с мен“. Това е много труден въпрос, от една страна е важен какъв е профилът – ако става въпрос за дете, което не може много да седи на едно място или има нужда от динамика, то тогава „не искам да ми е трудно“ е „не искам да ми е скучно“.

Разказвам на всички младежи, че когато излезе един тенисист и вземе два милиона и петстотин долара награден фонд, той започва да тренира от 3 годишен, не е имал купоните и гаджетата, които другите са имали. В един момент всеки прави избори в живота си.

Няма правилен и  погрешен избор, един по-бохемски избор също не е погрешен, но е важно във всеки един момент младежите да осъзнават каква е цената на това, на изборите, които правят и каква е наградата. И, всъщност, ние в нашите курсове за кариерно ориентиране много често говорим за цената и за наградата, защото да кажем цената на това да не развиеш определено умение или определено знание, докато мозъкът ти е още по-пластичен, имаш повече време и има кой да те издържа, има цена, има и награда. Добре е да се слагат нещата в тази перспектива. Сега отново, за съжаление, в образованието рядко тези неща ги слагат в тази перспектива. Затова отново помагаме на тези две училища, защото никой не казва на младежите каква е наградата, когато отидат да учат там.

– Как ще убедите едно дете, което вярва, че по-добрия път не е професионалното образование, защото така му е набивано в главата от родителите да работи на бюро в светъл офис. Как ще го убедите, че това е пътят?

–  На първо място статистиките показват, че много от хората, които седят на бюро взимат по-ниски заплати от тези, които да кажем са ръководители на екипи във фабрика или се занимават с мебелен дизайн. Особено във връзка с мебелния дизайн има стартови заплати, които са буквално двойно над тези, които са по бюрата. Обществена тайна е, че в банковия сектор не просто стартовите заплатите са изключително ниски, но и условията на труд са много неприятни.

Добре е да знае каква цена ще се плати за избора си, защото много често седенето зад бюро означава амортизация на всякакви умения, загуба на интерес и на мотивация. Тук е добре да кажа, че освен в ролята си на човек, който се занимава с фондация, всъщност моят бизнес е свързан с кариерно ориентиране и кариерно развите и за възрастни. При нас идват ежедневно, буквално, и на събития, и на индивидуални консултации, хора, които са или вече на хапчета и медикаменти, или са тотално отчаяни от кариерата си, именно защото някой им е казал, че е добре да седят на бюро.

Заедно с това много младежи искат да имат собствен бизнес, но да имат собствен бизнес седейки на бюро, те не виждат целия процес и не успяват да придобият представа за това как могат да ръководят един такъв процес. А когато отидат да кажем в една малка фабрика за течен шоколад, те виждат процеса от А до Я. Когато в училището им дават предприемачески задачи да създадат свой собствен продукт и бизнес, те вече започват да имат това мислене като мускул и много по-лесно могат да създадат свой проект. Така че, накратко, нито ще спечелят повече пари, нито дългосрочно повече удовлеотворение.

Да не говорим, че със сигурност е ясно, че в по-големи корпорации седенето зад бюро означава много често казано на жаргон „лизане на задници“. Всъщност истината е, че в тези по-бюрократични и корпоративни среди, за съжаление самата политика и култура на работа е такава, че много често не се напредва само благодарение на таланти.

Докато при един дизайн на мебели или при едно тестване на храни, разбира се, по-адекватния дизайн и по-красивия ще спечели. Разбира се, ако някой се занимава с контрол на качеството по храни и допусне грешка, тя би била фатална. Но пък този, който наистина е умел и успее да се докаже ще прогресира. Тоест това са едни кариерни пътеки, които са много по-искрени, защото седенето зад бюро винаги е свързано с работа, която е изцяло когнитивна и интелектуална, и там вече субективният фактор също е много голям.

– Вярвате ли, че не е задължително средното и висшето образование да са свързани? Например, можеш да завършиш професионална гимназия, а след това да следваш хуманитарни науки?

Ами да. Ние, всъщност, разговаряйки с младежи от двете гимназии – професионални техникуми – стигаме до такъв извод. Също така нещо, което много хора се оказа, че не разбират е, че в техникума по хранителни технологии всъщност е много добър старт към медицина и фармацевтика, тъй като се изучава интензивно биология, химия и физика. От друга страна имахме случай на девойка от техникума по интериорен дизайн и дървообработка, която сподели, че след това се ориентира към хуманитарна специалност.

Така или иначе, уменията, които едната институция е дала и които ще даде другата могат много добре да се допълнят. И всички ние знаем, че в един момент ще се стигне до кариерно преориентиране до установяване „ох, това не е за мен“. Винаги е по-добре, тъй като когато експерт по финанси и по финансов одит осъзнае, че това не е за него – той тепърва трябва да гради някакви други умения и няма нищо, на което да стъпи. Но ако има две, макар и не напълно развити кариерни пътеки, когато се стигне до кариерното преориентиране, а вярвайте ми – това е нормата за днешния ден – много по-лесно е човек да има и нещо друго, върху което да стъпи.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.