Историята на най-голямата катедрала в страната

Актуално Градът Живот Забравеният град Новини
Пловдивският католически храм Свети Лудвиг пази паметта на Княгиня Мария Луиза и редица епископи

Източник: Lost in Plovdiv

Пловдивските храмове имат богата и вековна история. Една от сградите, които впечатлява най-много, е католическата катедрала „Свети Лудвиг“. Тя е една от основните църкви в България и е наречена на името на краля на Франция, провъзгласен за светец поради изключителния си добродетелен и религиозен живот.

В „Свети Лудвиг“ пазят паметта на един от първите католически епископи, пристигнали в Пловдив. Андреа Канова се появява под тепетата през 1843 година. Тогава в Пловдив вече е имало изградена католическа църква и вероятно манастир. Тя изгаря през 1856 година, след което се издига нова сграда с помощта на Канова. Катедралата е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите й се поставят през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин, а е осветена на 25 март 1861 г., когато е и окончателно завършена. Камбанарията ѝ, известна като Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Тя е оборудвана с 5 камбани, изработени в германския град Бохум. Камбаните са подарък от папа Лъв XIII.

Самият Андреа Канова издейства строителството и на множество католически храмове из цялата околност. Той е от ордена на капуцините, клон на известния Францискански орден.  Работи активно за образователни и културни цели – открива няколко училища, а в Католическата църква има изграден и орган, на който редовно се изнасят концерти.

Канова умира през 1866 година и е погребан в самата катедрала „Свети Лудвиг“. Любопитни са надписите в църквата на неговото надгробие, които са написани на български език, но на латиница – „Narodat go plaka umrel v Plovdiv 10 augusta 1866”. В близост до него е положен и неговият наследник Франческо Рейнауди. Той успява да спаси много българи след Априлското въстание, а по време на краткото съществуване на Източна Румелия е депутат по право в Областното събрание. Техният наследник Роберто Менини също е погребан в „Свети Лудвиг“.

Чирпанското земетресение (1928) силно поврежда църковната сграда. През 1931 г. тя е поразена и от стихиен пожар, който унищожава органа, главния олтар и дърворезбения таван на средния кораб. След пожара цялата църква е преустроена и украсена с живопис от художника Кръстьо Стаматов. Сградата е възстановена в днешния си вид от архитект Камен Петков, който я проектира в ансамбъл с митрополията, енорийската канцелария и първоначалното училище „Свети Андрей“. Обновената църква е открита от Анджело Ронкали, който е нунций на Ватикана в България по това време, а през 1958 година става папа Йоан XXIII.

Изключително емоционален за българската история е и гробът на Княгиня Мария Луиза – съпруга на княз Фердинанд и майка на цар Борис III. Тя почива през 1899 година, а надгробието ѝ с нейна скулптура е в десния кораб на църквата, в близост до олтара.

През 1995 г. храмът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата и до днес остава най-голямата католическа катедрала в страната с капацитет от 600 души.

Споделете ни във:

3 thoughts on “Историята на най-голямата катедрала в страната

  1. Пак намирисва на вдъхновеното перо (клавиш?) на недоучилата КАЛИНКА акад. проф. д-р арх-инДж. Кара К. : „…Изключително емоционален за българската история…“ а, не ли?

  2. Ако се махне кръста над камбанарията, ще се усети флорентинския стил на Пернигони. Не знам кой глупак позволи да се добави тази метална грозотия преди 20 години

  3. Квалифициран архитект или добросъвестен историк не би публикувал таквази словесност (е, да, неподписано, естествено, смях!) без даже да спомене СТЕСНИТЕЛНО АФТОРА И ДАТАТА на тенекиеното чучело връз камбанарията = снимка №3.
    Ах, ама прецизно ни съобщават какво че камбаните идват от Бохум – пък фекалиите отгоре на #КОЙ са?
    На мегдана имаше друга католическа тенекия от главния пловдивски оксиженист Гого Траката, обаче я бутнаха (както впрочем и Рендето на главната), за да подготвят БУТАНЕТО НА ПАРТИЙНИЯ. Дали не е същио Анонимен Афтор, Двайсти век? Какъв ваятел! Хвала!
    „Подобряването“ може да продължи в 2019 (ЕСК!) от развихрилите се Колтурски Операторци (Операторки най-вече!) със обогатяване на ЦВЕТовата гама на катедралата, както шаренията на ТУГЕДЪРА и както скандиращите „ние сме всички цветове“ дечица през януари.
    ((Операторчетата ги подготвят за транс-джендърчета в една килийна „академия“ -как й беше заглавието кой да помни, то на всеки тротоар възникнаха БАНи, БАНки, БАНици, БАНди- така че особено с новия кмет мозъклия от САРБ можем да сме сигурни в окончателното опростачаване на Града, почнало с Куршум хан и Кудоглу и Начо Диктатурата)).
    Ура!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.