Д-р Даниел Ставрев – първият български лекар, който завършва невропелвиология

Актуално Новини ПУЛС

„Трябва да остана в България, защото където и да отида по света, без корени и нашата култура не мисля, че ще се чувствам добре. Не че не обичам да се запознавам с нови хора, но много неща ме свързват с Пловдив.“ 

Представяме ви д-р Даниел Ставрев от Университетска специализирана акушеро-гинекологична болница „Селена“. Член на секция „Нова генерация“ в СНЦ „Бизнесът за Пловдив“ – един млад медик, който възражда смисъла на думата „лекар“ в XXI-ви век

Соня Попова

Д-р Даниел Ставрев е завършил езикова  гимназия с френски език, след което медицина в Пловдив. Прави  няколко специализации във Франция. Изцяло се е посветил на оперативната гинекология. Трето поколение потомствен лекар.

“Просто знаех, че един ден ще започна да ходя на уроци по биология и химия, ще вляза медицина и нещата ще продължат естествения си ход.“

Ти си първият български лекар, който се обучава по абсолютно нова за медицината специалност

В момента провеждам  обучение, което е свързано с една абсолютно нова област в тазовата хирургия – невропелвиология. Това е нова наука, която е изцяло насочена към хроничната тазова болка при жените, един проблем, за който не се говори много, защото диагностиката е сложна и обхваща много други специалности в медицината. Курсът трябва да завърши до една година с практична част в Швейцария. Това е една напълно нова дисциплина и поглед в медицината, която много може да помогне на хората. Тя предлага удивителни възможвости за модулиране и възстановяване на невроналната функция. Дълбоко вярвам в нея. Всичко започва така: По време на една операция, д-р Марк Посовър , който ме впечатли и вдъхнови, докосва с биполярен ток един основен нерв на крака и вижда, че кракът помръдва. Това сме го виждали хиляди пъти. И аз съм го виждал, но той се досеща, че ако този нерв се стимулира с подходящ електрод, може да възвърне функцията си. И така започва всичко. В момента той има 28 пациенти, с определени  двигателни проблеми, които е изправил на крака. И от там, вследствие на многогодишна научна и хирургическа работа и клиничен опит е определил дисциплина и хирургическа платформа, която отваря „врати към нова земя“ и възможности за лечение.

Медицината е образование, в което не слагаш точка, а цял живот учиш.

Точно така. В началото не го вярвах, сега разбрах, че ако не се развиваш, ти винаги изоставаш, просто умираш за професията-край. И лекарите по света, които са фактор и са постигнали нещо, никога не са спирали. В днешната медицина вече не са само знанията, но и технологията.която помага в диагностиката и лечението.

Имаш ли кумир в професията?

В нашата област има невероятни специалисти, хора, които са постигвали върха в развитието си, като професор Посовър и професор Ватие. Те са двигател в развитието на хирургията.

За много хора медицината има и лице на намръщени лекари, които ти говорят през рамо, или арогантното: „и аз деца храня“, когато ти искат „пари под масата“. Мислиш ли, че от призвание стана търговия?

За съжаление и това съществува. Обективно нещата много се промениха  и това е един огромен бизнес. В голяма степен, в световен мащаб, сме залети от хипердиагностика. Но процесът няма само една страна – негативна. Има огромен напредък и реално се помага на хората.

В България ако си беден, обречен ли си?

Не. Точно това е, че в България можеш да попаднеш при добър лекар и да получиш качествена медицинска помощ, дори да нямаш средства, което е хубаво и е съвсем реално.

Защо хората, когато имат възможност, избират лечение в чужбина?

Отговорът на този въпрос и аз съм го търсил. Истината е, че в света има клиники, които имат много повече опит в лечението на отделни болести, отколкото имаме ние. Населението и на Германия и на Турция е много по-голямо от нашето. И ако в един център в Германия, например, се правят 20 кръвни трансплантации на месец, при нас се правят може би 5 пъти по-малко. И съответно ние намираме смисъл да отидем някъде, където лекарите имат повече опит и медицината предлага повече възможности  Но при болести, които засягат по-широк кръг хора, не виждам защо се търси лечение навън. Там ти си поредният пациент. Не мога да дам отговор на този въпрос. Надявам се с развитието на здравеопазването в България, да не се налага хората да търсят лечение  в чужбина, като съм категоричен, че в голяма част от случаите се прави същото, което и в България.

Във вашата болница подпомагате съдбата, за да създаде живот. Чувстваш ли се герой?

Не. Съвсем не. Според мен нашата работа е много интересна, ние просто помагаме нещата да се случат. Както да подпомогнем забременяването, така и да намалим максимално рисковете при самото раждане. Истината е, че при нормалното раждане ние сме абсолютно излишни. В Англия дори  няма лекар, само една опитна акушерка, която се справя с почти всички ситуации. И пак казвам, че най-хубавото в нашата работа е крайният резултат – изпълнен е с мното щастие.

Фокусирал си развитието си в хирургията?

Бях заинтересован още в самото начало от ендоскопската и лапароскопската операции, които са свързани с технологията. И това изключително ме вдъхнови, защото смятам, че човешкото развитие има предел, докато технологиите – не. Там нещата ще се развият изключително много. Другата много интересна част също е свързана с регенеративната медицина.  Бъдещето изцяло е насочено към стволовите клетки. Едно от най-големите постижения на болницата е откриването на банка за стволови клетки. В нея съхраняваме стволовите клетки до половин, максимум един час от тяхното вземане. А за запазването на максимален брой клетки трябва максимална бързина.

Говорим много за технологии, къде остава човечността, хуманността?

За да бъдеш добър лекар първо трябва да си добър човек. Има едно правило в нашата професия: преди всичко – не вреди! Още от самото начало в професията съм си изградил правила – никога да не правя интервенции, без те да са наложителни. Защото няма проста операция, или кратка операция. Всяка операция крие рискове, които колкото и да са редки, могат да са много сериозни. В обучението си винаги съм попадал на истински хора – лекари, добронамерени към пациентите и никога не са правили операции или каквито и да било интервенции, които не са били нужни .

Този разговор с теб отново осмисля понятието „лекар“!

Благодаря ти. Дано да е така, но аз мисля, че много хора от моето поколение имат същите възгледи. В момента имаме достатъчно споделен опит, достатъчно литература, свързана с различните оперативни интервенции и техните усложнения, за да се направи преценка. Но да се рискува живота на болния, за  да върви бизнеса – това е престъпление.

Къде е паркингът за лекарите?

Нямаме отделни, общ е. Защо?

В голяма американска болница изместиха на 5 километра паркинга за персонала, за да разширят пред болница местата за пациенти и посетители.

Да. Важен е този, който има нужда от нас, а не ние. И това е в най-широк смисъл.

Имаш шестгодишна дъщеря, професията ще върви ли по наследство?

Не съм я питал, но се надявам се, че не (бел.авт. смее се). Ха-ха, не ме разбирай грешно. Аз много си харесвам работата, дори нямам работно време. Никога съм нямал, не съм си позволил да не дойда навреме, или да не дойда на работа. Но самата мисъл, че винаги си на работа е странна. А на нея й е нужна свобода, тя е творчески характер.

Споделете ни във:

27 коментара за “Д-р Даниел Ставрев – първият български лекар, който завършва невропелвиология

  1. Страхотен лекар, направи операцията ми перфектно с екипа и сина ми се роди жив и здрав!Много внимателен и отзивчив, звъняла съм му през ноща в 04:30ч. и ми е съдействал и в болницата е идвал, за което съм му много благодарна, малко лекари го правят! Дано има още такива млади лекари.Препоръчвам с две ръце, благодарности Д-р Ставрев.

  2. Хвала и респект за такива лекари!Това са истински лекари отдали се на хората!Бог да ги благослови!

  3. Най-прекрасният лекар, истински професионалист и невероятен човек. Щастие е да си негов пациент

  4. Поздравления за тези лекари отдали се на професията си в името на хората и тяхното здраве! Мечтая всички лекари да са като него! Но искам да се обърна и към хората щадете ги не ги търсете когато не се налага спешно и най вече през нощните часове – те страдат от недоспиване. Професията е много отговорна и натоварена със стрес.

  5. Лежах в болницата за задържане. Всички лекари, които минаваха, ме питаха как съм и дали ще си ходя. Той беше единственият, който ме прегледа и изказа мнение. Честно казано като го видях, не очаквах много, понеже ми се стори доста млад, но бях много впечатлена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.