Дело за пример: Ново Възраждане на 40 километра от Пловдив

Актуално Живот Забравеният град Новини

Местна инициатива възстановява 175-годишен храм в село Дълбок извор по всички канони на художествената реставрация

Хората оправят църквата си, паметник на културата, без помощ от митрополия или държава. Продължават делото на сродниците си, които са я съградили през Възраждането

Реставратори обработват като хирурзи 300 квадратни метра стенописен ансамбъл на големия майстор Алекси Атанасов в продължение на шест месеца

Тази църква е емблема за силата на общността. Жалко, че добрият пример се случва в периферията на Пловдив, а не в сърцето на епархията, казват реставраторите Илия Ламбов и Сава Костадинов

Иво Дернев

600 хиляди лева от парите на данъкоплатците отпусна вчера държавата за ремонта на Пловдивската духовна семинария с правителствено решение, взето след личното предложение на премиера Бойко Борисов. Само няколко дни след посещението на министър-председателя в пловдивската епархия и обещанието му за финансова помощ, парите тръгнаха към митрополията. Очаква се още близо три милиона лева публични средства да бъдат инвестирани в довършването на ремонта на манастира „Св. Петка Мулдавска”, заедно с прекарването на водопровод до обителта и ремонт на пътя до там.

Тази новина се изтъркаля в почти всички регионални и национални медии в последните дни. Бе представена като добрата история в иначе черния роден информационен поток. Вгледани в правителствения PR, доволните духовнически физиономии и тръпнещите в очакване на новите материални блага миряни, никой от колегите не насочи вниманието към онова, което се случва само на няколко километра североизточно от Мулдавския манастир- в село Дълбок извор. Там има ново Възраждане. Под купола на местния храм „Възнесение Христово” се случва чудото. В Дълбок извор е истинската, добрата новина,  останала обяснимо невидима за обществото- митрополит или висш държавник там не се е мяркал от години.

Без целеви субсидии, без правителствени обещания и високи делегации в селото, жителите  му запретнаха ръкави и решиха сами да си помогнат и да възродят изключителния си храм- паметник на културата от регионално значение, въпреки че според специалисти националният му статут е задължителен.

Църквата „Възнесение Христово“ е построена в бълбукащите години на Възраждането. Завършена е през 1853 година, като за това свидетелства гравиран надпис върху каменна плоча, поставена до южния вход на изумителната като изпълнение постройка. По план, храмът е трикорабен, базиликален тип, с полу-цилиндрично сводесто покритие. Градежът е каменен, включително сводовете на тавана. По обеми и по визия прилича изключително много на митрополитския храм „Св. Марина” в Пловдив, като по никакъв начин не отстъпва по красота на черквата в сърцето на пловдивската епархия. Дори напротив. Към днешна дата между двете черкви има една огромна разлика- автентичността. Върху оригиналните стенописи в „Св. Марина” вече шаренеят винилови тапети. А между стените на „Възнесение Христово“ група реставратори работят като хирурзи вече шест месеца, за да възстановят оригиналните фрески на изумителния асеновградски майстор Алекси Атанасов, учител по рисуване на зографина от Чирпан и съратник на Левски- Георги Данчов. Стенописите се реставрират не с пари от държавата или митрополията, а с дарителски средства. С каквито в последните две години се възстановява целият църковен комплекс.

Началото

Всичко започва с идването на настоящия кмет на селото Костадин Кротнев. Той става основен двигател на дарителска инициатива на местните хора и църковното настоятелство за възстановяване на храма в Дълбок извор. Първоначално започнали с набирането на средства чрез група във Фейсбук, инициирана от кмета Кротнев. Нужната сума се събрала в рамките на година, но само за първите дейности по укрепването на черквата, ремонт на покрива, който течал от десетилетия, и реконструкция на камбанарията. Реставраторите идват след появата на последния голям дарител, който заявил, че поема отговорността за изписването на храма. Така, под тежко увредени от времето, течовете и бруталните човешки намеси шедьоври на Алекси Атанасов се озовават художник- реставраторите Илия Ламбов и Сава Костадинов. Първият прави мащабен  3D проект на храма, в който вкарва всичките реставрационни планове на екипа. И през пролетта работата започва.

Легендата и новото Възраждане

Легендата разказва, че изграждането на църквата през Възраждането започва след голямо дарение на Ангел Стоянов Кариотов, известен като Ангел Войвода. Хайдутинът дал една торба с жълтици, за да бъде вдигната голяма църква в Дълбок извор. Каква точно е била причината за тази щедрост, историята не помни. Но се говори, че годеницата на Ангел Войвода е била от селото. След като турците я изнасилват, убиват майка й и брат й, Кариотов решава да даде пари за масивна черква, в която да бъдат погребани мощите им.

В последствие дарителското му дело продължават местните хора, които доизграждат църквата със собствени средства и труд. Храмът е построен преди 175 години.  Над 30 дарители събират пари и канят прочутия Алекси Атанасов да изрисува храма. Той довършва фреските си преди 153 години. В следващите десетилетия хората от Дълбок извор надграждат църковния си комплекс. Събират дружно пари за камбанарията. Купуват швейцарски механизъм, за да имат кула с часовник през 1905г., което за селото е било нещо невероятно.

„Това е пример за Възрожденско дело. Тази църква е емблема за силата на общността. Красивото е, че това се повтаря в ново време. Някои от сродниците на дарителите от времето на Възраждането участват и сега. Сякаш да подкрепят прадедите си. Цялата тази наследственост е много важна. И е символ за едно Ново Възраждане”, казва художник-реставраторът Илия Ламбов.

Ценността

Църквата е паметник на културата от регионално значение. Тя е част от целия ансамбъл от около 30 храма в района на Асеновград, изрисувани от Алекси Атанасов. Близо е до Араповския манастир.

За мен тази църква е изключително ценна не само заради градежа и стенописта й, но и защото техниката, с която са работили майсторите, се оказва много трайна. Самият факт, че 175 години след построяването й и 153 години след изписването на стенописите, те не са мръднали, при все, че е имало няколко грубиянски намеси- лакиране, мазане с циментово мляко  и боя. Оцелели са и на влагата- църквата 25 години не е имала здрав покрив.  Колкото до самия градеж- стените са дебели 115 сантиметра, с метален обков на портите. Като една непробиваема крепост за онези години е била. Такава е и днес. Аз бих я сравнил с подобни постройки в Италия и Англия, разказва Илия Ламбов.

„Самият факт, че  „Възнесение Христово“ е строена в средата на 19 век, я прави абсолютно значимо допълнение на наследството от времето на Възраждането. А житийните сцени на Пророк Илия и Свети Георги са нещо изключително. Подобни няма в Араповския манастир например“, допълва художникът Сава Костадинов.

Реставрацията

Двамата художници заварват не особено приятна гледка с първото си влизане в храма. С началото на работата установяват грубите противопоказни намеси, правени през годините. Дори е имало опити за заличаване на стенописите. Това е станало по време на комунизма, когато са слагали калорифери в църквата. Случило се е през 1968г., когато на практика е бил и последният ремонт на храма преди настоящия.

Въпреки тази вреда обаче стенописите са много устойчиви, тъй като са използвани два похвата при работата- част от декорацията е положена на полузасъхнала мазилка- фреско, а останалата част е направена след изсъхването на мазилката- секо. Техниката се води полуфреско. Минералната основа на пигментите се е свързала със самата мазилка и затова са супер устойчиви. И мазилката е изключително майсторска. В църквата има два слоя. Първият слой от построяването на храма, който е под стенописите, е имал много пестелива декорация. 16-години по-късно започват да правят стенописите, като не изчукват първия слой, както се е случвало на много места, а директно върху гладката мазилката са започнали новата. Майсторска работа. Използвали са много органични пълнители. Намерихме например чоп от слама, косми от животни. Това е древна техника, която е много устойчива във времето, разказва художникът Илия Ламбов.

Подобна реставрационна дейност в България вече е не просто рядкост, а чиста проба екзотика. Това е и причината за много сериозен отлив на колеги от нашата дисциплина. Трудно се намират дарители за такива каузи. Тук местното население подхвана инициатива да се възстанови храма, докато самата митрополия нехае, констатира тъжно той.

На практика излиза, че дарителите в храма няма да спечелят нищо, освен да има къде да се обърнат към Бог и да запалят свещ. Но митрополията ще спечели, тъй като църквата определено ще живне, ще се умножат ритуалите, може да има и туристически посещения след реставрацията.

Лесно е да лепнеш тапет. Моето обяснение е, че е заради лекотата. Лъскавко, спретнато. Но не и автентично. А и си мисля, че понякога съвременните свещеници се смущават от тоя възрожденски дух, който присъства в сюжетите на старата стенопис. Вижда се, че самите художници са афектирани и приповдигнати от настроенията на онова време- 50-те и 60-те години на 19 век, когато вече открито се е говорило са Освобождение. Усещал се е този дух навсякъде. И се е пренесъл върху църковната стенопис. Може би това днес ги смущава. Вероятно и заради това много от тези сцени са заличени. Иначе с тапети за четири дни се прави купол. 1000 квадрата се облепят за един месец. Ние за един месец можем само да почистим от сажди и лак сто квадратни метра. Нищо повече, отбелязва Сава Костадинов.

Явно не им се занимава на представителите на църквата. Не им се съобразява с изисквания,  когато говорим за паметник на културата. Защото е скъпо, трудоемко и отнема много време. Но така не могат да се мотивират колеги да работят за опазването на недвижимата културна ценност, защото конкуренцията на принтерите и  хайтек ерата, в която живеем, е несравнима с човешките възможности. Не можем да се конкурираме с принтерите и тапетите, допълва го колегата му Илия Ламбов.  Лошото е, че този добър пример се случва в периферията на Пловдив, вместо да е в центъра на града и на епархията. Може би „Света Неделя” е добър пример в центъра на Пловдив, въпреки че им костваше десет години усилия, допълва реставраторът.

Сава Костадинов се включва, като подчертава, че не трябва да пазим само заради пазенето, а и заради хората, които са правили градежа. Те не са мислили от днес за утре. Искали са нещо да остане не сто, а 500 години. Тази зидария тук може да издържи 1000 години според мен. А е и акт на дарения. Като лепнем тапет върху него не спазваме волята на дарителя, подчертава той.

Екипът и времето

30 работни седмици ще отнеме цялата работа на реставрационния екип по общо 300-ата квадратни метра шедьоври на Алекси Атанасов. Положеният труд ще е общо близо 3000 часа. Илия и Сава си имат и помагачи, като отборът варира от трима до петима души. В дейностите активно се включва Владимир Пешев. Участва и момиче от местното население- Иванка Попчева. Както и историкът на селото. Реставраторите си правят всичко сами- от скелето, през мазилките, до консервацията и възстановките. Единственият проблем се оказва отдалечеността на Дълбок извор от Пловдив, което усложнява логистиката.

Очаквайте продължение за тайните, които крие Възнесение Христово“

Споделете ни във:

1 коментар за “Дело за пример: Ново Възраждане на 40 километра от Пловдив

  1. Нещо много хубаво се случва в моето родно село! Похвално за кмета /мой съученик/, инициатор за това дело и положителния отзив на хората от селото оставящи пример за поколенията!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.