Изложбата и обществените обсъждания са безсмислени, за сграда, която почти е построена
За пореден път граждани губят все повече доверие в обществени обсъждания, власт и творци
Теодор Караколев
Строителството на сградата на Дружеството на пловдивските художници на улица „Гладстон“ напредва с бързи темпове. До голяма степен е построен вторият етаж – отлети са повечето носещи колони за галерията. Галерията на практика придобива своя окончателен вид и не е далеч моментът, в който грубият строеж в тази част от сградата ще бъде завършен.
На фона на бързия строеж обаче отново е обявено обществено обсъждане. На изложба ще бъдат представени различни проекти за галерията, обявиха от ДПХ. Какви обаче са тези проекти? Кой е поканен да участва в изработването им? Имало ли е някакъв конкурс, бил той и вътрешен, сред пловдивските архитекти? Едва ли, тъй като никой не е чул за него. Така че е доста странно каква изложба с какви проекти ще се представят.
А какво е това обсъждане? Сградата е почти построена – какъв е смисълът от дискусии по темата, след като тя е готова? Има нещо нередно в целия процес. Вероятно не е нужно да се казва, че обсъжданията, коментарите на различните варианти трябва да става преди, а не след като всичко е построено. Обявеното за 5 ноември обсъждане е напълно безсмислено и освен да породи спорове в архитектурната гилдия и след пловдивчани, едва ли ще постигне нещо.
В целия този хаос най-ироничното нещо е, че в действителност нямаме представа как ще изглежда готовата сграда – която със сигурност се прави по съществуващ проект. Тя се строи, тя ще е готова до няколко месеца, но се обсъжда, показва и презентира всичко друго, но не и нейният истински, действителен вид.
От всичко това губи само Пловдив. За пореден път се губи смисълът от обществените обсъждания. Правят се изложби, колкото „да има нещо“. Обезценява се трудът на много хора, а пловдивчани все повече губят доверие във всеки вид художествена изява – дали на художниците, чиито официоз – ДПХ действа по най-непрозрачният възможен начин; дали на управниците, които напълно подпомагат този процес; дали на архитектите, под чиито чертожни дъски и програми ще излезе поредното непонятно за редовия гражданин творение, появило се изневиделица в центъра на града.
маминият ванко няма насищане