Виктор Динков: Харесва ми да пътувам, но животът ми е тук в Пловдив

Актуално Гласове Градът Новини

Приятно и интересно е да говориш с Виктор – един млад възвръщенец в бизнеса с любимия на жените маникюр и педикюр. От него научаваме, че терминът „ноктопластика“ в българския професионален речник е създаден от компанията, за която работи и тръгва от Пловдив

„Всички чакат да ги оправят, а всичко е в ръцете ни.“

„Интернет разруши унификацията на наложените морални ценности“.

Соня Попова

Виктор Динков е завършил бакалавърска степен  бизнес администрация в Американския колеж в Солун. Тепърва предстои магистратура. Работи в семейната компания „Стар Нейлз България“. Член на Next generation – младите в СНЦ“Бизнесът за Пловдив“ и второто лице, което представяме в Под тепето

Работиш в Пловдив. Емоцията или рационалността реши това – все пак стъпваш в позната среда на бизнес, който родителите ти са създали?

Това помага, но не  то е определящо. Потенциалното корпоративно развитие, което може да има в България е предимство за доста млади хора. В чужбина се включваш в установена вече структура, докато тук има повече възможности –  пазарите не са чак толкова затворени, не всичко е доразвито. Тук е по-интересно, по-малките структури също са по-интригуващи за мен.

Вече 6 години работя в “Стар Нейлз – България”, позната под бранда“SNB”. Занимаваме се с производство на продукти, дистрибуция, обучения на кадри – пълен цикъл на всичко, свързано с маникюр и педикюр. Това е първата такава фирма в България и е от 1993 година. Включително и термините, например „ноктопластика“, на български са създадени от компанията, защото не са съществували в професионалния речник на български.

И в един толкова женски свят как намери мястото си?

Тук вече играе роля семейния бизнес – майка ми е в него. Фирмата не е голяма, пазарът е нишов, специализирани продукти, няма индустриализация, персоналният подход е много по-засилен, повече отива към бутиковото. От 2013 съм във фирмата и за това време доста неща се промениха. Разраснахме се, но работата в компания,  която е близка с клиента остава. Винаги може да партньор да ти звънне по телефона и да ти каже „това и това – не става“. Това е нещо много различно от индустриите. Познаваме всичките си клиенти, много от тях са минали през нашите центрове за обучение, имаме много добре изградена комуникация с тях. Това прави бизнеса по-интересен.

В Пловдив има няколко компании, които произвеждат козметични продукти, има ли общо с миналото, с “Ален Мак“ – козметичния гигант на социализма?

Изключителни кадри. Почти няма фирма в този бранш, която в развитието си  да не е ползвала специалистите, изградени там. Технологът ни – Едуард Торосян е от там. Той много е спомогнал за развитието на нашия бранд и в разработката на нови продукти. От години предава знания на по-младите ни технолози, с които работи. В цялата ни продуктова гама, залагаме на естествени и предимно български биоактивни съставки. Даже успяхме да използваме зеолит в няколко продукта.

Обикновено младите се отнасят с пренебрежение към възрастта. Цениш ли опита?

Безспорно. От една страна не може да се избегне факта, че човек с повече опит е натрупал знания и по емпиричен път, които младите нямат, справял се е в различни ситуации през кариерата си. Но идва един момент, който не е въпрос на възраст, а на възприятия. Когато човек се затвори към новото, когато загуби вътрешното желание да създава и развива и се обърне само към миналото си, тогава се губи връзката. Може би това е основата за неразбирателство между поколенията.

От друга страна припряността на младите – „всичко можем, всичко знаем“, е заблуда.

Какво те свързва с останалите от Next generation?

Като цяло – изборът да сме тук, да развиваме някакъв бизнес, да правим полезни неща за града. Размяната на идеи между нас. Идеите са нещо най-ценно. Всички чакат да ги оправят, а всичко е в ръцете ни.

Next generation като концепция за събиране на млади хора, които правят бизнес е страхотна, сега да видим колективният разум в какво посока ще ни отведе – на полезност, извън собствените граници.

Колко склонен е един 29-годишен млад мъж да отделя време за общи каузи? Къде в градацията на потребностите е?

Тепърва във все повече хора се появява тази потребност. Да мислиш за своите решения и действия отнема време при съзряването, но да мислиш повече за обществото е част от естествения ход на нещата. Известно ми е, че не всеки мисли така, но за мен това е редно да се прави и полагам усилия да намирам и време.

Общата характеристика на вашето поколение в осиума е „егоцентризъм, липса на търпение, незаинтересованост…“

Да. Не може да се отрече, че има масова незаинтересованост. Тук има един преходен период на тоталното наличие на Интернет, бърз достъп до огромно количество информация, голяма част от която недостоверна, което влияе на вижданията. Интернет разруши унификацията на наложените морални ценности. В мрежата всеки може да намери някой със сходно твърдение, макар и невярно. И това, според мен, е спомогнало много за тази егоцентричност.

Тогава какъв свят ще изградите?

Спорно. Но няма как да сме само ние. Да се надяваме, че тук вече комуникацията между поколенията ще може да сформира нещо по-съдържателно, защото този манталитет, който се наблюдава като масов, е проблемен, той е деградивен за обществото. Всеки да мисли само за себе си и да няма значение какво се случва с другите – няма как това да е конструктивно.

Твоята картина на Пловдив?

Пловдив е хем активен и динамичен, хем спокоен с историята си. Хората може и да са изнервени, но някъде по трасето се уравновесява всичко. Айляк.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.