Братската могила е трябвало да бъде на Небет тепе

Актуално Градът Забравеният град Култура

Конкурс от 1955 година е предвиждал мемориален комплекс в памет на загиналите срещу фашизма на Небет или Сахат тепе

Днешната Братска могила е интересен паметник в парка в близост до Гребната база. Той е открит през 1974 година по случай 30 години от Деветосептемврийската социалистическа революция (както е наричан тогава превратът от 44-а). Въпреки интересната му архитектура, той днес е по-скоро забравен, макар и понякога да става обект на артистични намеси или сцена за филми.

Идеята за такъв тип паметник обаче е много по-стара, а първоначално замисленото място е било съвсем различно и не толкова невинно от днешна гледна точка. Вероятно за добро, проектът не се е осъществил.

Десетина години след деветосептемврийския преврат, новата власт активно се занимава със строителство на паметници, които да утвърдят култа към нея. Така в средата на 50-те години се появяват Паметникът на съветската армия в София, Братската могила там – в днешната Борисова градина, Паметникът на съветската армия в Бургас – познат като Альоша, както и пловдивския Альоша.

Братска могила – или по-точно назован мемориален комплекс-костница за загиналите в борбата срещу фашизма – е планирана и за Пловдив по това време. През 1955 година се провежда конкурс между няколко групи архитекти, които да предложат своите идеи за паметника.

Победител в конкурса е проектът на младия тогава архитект Любомир Шинков (завършил архитектура през 1951 година) и колегата му Матей Матеев. Журито определя идеята им като най-добра както що се отнася до визията на мемориалния комплекс, така и градоустройственото решение: на мястото на Небет тепе – тогава хълм Д. Благоев.

Проектът, публикуван в малка рисунка в списание „Архитектура“, е включвал голяма колонада в типичен за епохата класицизиран дух, издигната върху платформа на върха на хълма. Към него е трябвало да се стигне до внушително стълбище от западната страна.

Останалите проекти са предвидили мемориалния комплекс на Сахат тепе. Те също са в подобен стил – „сталинистка“ архитектура с колони, внушаващи респект към властта. Журито обаче ги е оценила по-ниско, поради неподходящото градоустройствено решение – между телевизионната кула и часовника на Сахат тепе, паметникът би се губил. Така единствено с премии са отличени проектите  на архитектите Владимир Рангелов, Желязко Стойков и П. Белев (екип), на Ив. Попов и П. Павлов, и на екипа Ал. и А. Бояджиеви.

Първопремираният проект не се реализира. Чак 15-ина години по-късно идеята стига до реализация и в началото на 70-те – вече с изцяло нов проект и съвсем друга стилистика, Братската могила се изгражда, заедно с парка около нея. Тя вече е в низината, като връзката ѝ с Альоша е посредством оста на алеята – която сочи точно към съветския войник. За архитект тогава е избран отново архитект Шинков, на база спечеления по-рано конкурс. Любопитно е, че в екипа му е и арх. Владимир Рангелов – участвал в конкурса от 50-те, но с друг проект.

Споделете ни във:

2 thoughts on “Братската могила е трябвало да бъде на Небет тепе

  1. Братската могила не е само в памет на жертвите на фашизма…там е показана в развитие историята на съпротивата на българите и срещу турското робство..и Априлското въстание…и после Септемврийското и борбата 1941-44г…но в момента е в невъзможно отчайващо състояние, вандалски осквернена, с обезглавени статуи…напълно тенденциозно…и е паметник на настоящото духовно развитие на държавата и е напълно в унисон с истинската същност на т.нар. столица на културата…

  2. Разкашканата статия (пак от акад. проф. д-р арх. Кара К.?) цели да проправя пъртини към ПОДОБРЯВАНЕТО НА НЕБЕТА така както бетоновият „форум“ и надвисналата също „източная порта“ от тотевата арх. бабаРуПройкова; а пропуска да каже най-главното – че е : „…паметник на настоящото духовно развитие на държавата и е напълно в унисон с истинската същност на т.нар. столица на културата…“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.