Архивите разказват: Пловдивчанката Ница Борисова – една от най-добрите български баскетболистки за всички времена

Актуално Забравеният град Новини

Една от световните баскетболни звезди. Избрана за най-добър център и реализатор на Световното първенство 1964, в Идеалният отбор на света за 1964 и 1967 г. Включена в идеалния отбор на Европа през 1962 и 1964 г. На 18 години Борисова е най-младата в славния национален отбор, който през 1958 г. в Лодз, Полша печели Европейската шампионска титла. Единствен и недостижим засега успех на България

На 6 февруари 1940 г. в Ксанти, Гърция е родена Нитула (Ница) Борисова. Легенда, една от най-добрите български баскетболистки за всички времена На днешния ден би трябвало да навърши 80 години. Тя е от пловдивско семейство и израства в Пловдив. Сестра е на големите пловдивски спортисти Кирил Пандов – легенда на българския бокс, носител на европейски медали в тежка категория и Пандо Пандов – дългогодишен национален състезател по баскетбол.

През 1954 г. треньрът Любен Илиев я забелязва на лекоатлетическото игрище и я привлича на баскетболната площадка. Треньорът в началото не предполага, че е открил златно съкровище. Ница започва да играе в детския отбор на „Локомотив“ още когато е в седми клас.

Девойките на Локомотив Пд републикански първенец за 1957 г. В средата права е Ница Борисова. Вляво е нейният откривател Любен Илиев, вдясно треньорът Симеон Вулев, с който Ница печели първата си шампионска титла.

По-нататък треньорът Симеон Вулев шлифова самородния талант и подготвя състезателка от висока класа. С девойките на „Локомотив“ Ница печели през 1957 година първата си шампионска титла. По късно се премества в София и играе за „Локомотив“ София и „Академик“. Започна главоломната й кариера в европейския и в световния баскетбол. Пловдив губи отлична състезателка, но българският спорт спечели звезда!

В интервю тя казва:

„За мен „Локомотив“ Пловдив винаги е мил и приятен спомен! Мое родно дружество, в което проходих в баскетбола. Това не се забравя! С най-добри чувства си спомням за първи ми треньор Любен Илиев. Той ме откри за баскетбола и винаги ще съм му благодарна за това.“

Ница Борисова /6-та от ляво/ с националния отбор

Пет пъти е шампион на България, два пъти носител на Купата. С фигурата си на стопроцентова атлетка, с котешките си движения и скокове, с вкуса си към модерната отборна игра, Ница Борисова прави блестящ старт към голямото майсторство. Няма преди нея, но няма и днес такава централна нападателка, за да се даде нагледен пример какво представляваше Ница Борисова на игрището. Да скочи две глави над останалите, да захлупи топката, да направи добавка… Има нещо буйно в нейния баскетбол, едновременно диво и елегантно. Тя е като спусната с парашут от бъдещето.

Ако не са травмите – напаст, която й пречи да бъде постоянно „с двата крака“ в националния отбор, сигурно женският ни баскетбол щеше да има повече покорени върхове. Към края на кариерата коляното й е като кладенец – все вадят вода от него, а то все се пълни. Затова Ница изчезва от погледа на публиката без да каже последната си дума. Тя е първата жена у нас, която стреля с отскок.

Изключителна баскетболистка. Център без аналог. Една от световните баскетболни звезди. Избрана за най-добър център и реализатор на Световното първенство 1964, в Идеалният отбор на света за 1964 и 1967 г. Включена в идеалния отбор на Европа през 1962 и 1964 г. На 18 години Борисова е най-младата в славния национален отбор, който през 1958 г. в Лодз, Полша печели Европейската шампионска титла. Единствен и недостижим засега успех на България.

Десет години е неизменен титуляр в националният отбор. Заслужил майстор на спорта. Успехите и са: Европейски шампион в Лодз (1958), втора в света в Москва, (1959), трета в света в Лима, Перу и голмайстор на първенството (1964), втора в Европа в София (1960) и Будапеща, Унгария (1964), трета в Европа в Мюлуз, Франция (1962). Намира място сред десетте най-добри спортисти на България през 1954 г. Пред нея са само трима олимпийски шампиони борци.

Тежко заболяване отнема рано живота на Ница Борисова и тя почива през 1994 г.

Източник: Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“. Още за книгата му може да видите ТУК.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.