Архивите разказват: Пловдивчани правят театър за софийска трупа

Актуално Забравеният град

На 23 август 1892 г. е първото представление

Пловдив дава убежище на българската театрална трупа „Сълза и смях“ през 1892 г. и така я спасява от гибел. Актьорите на „Сълзата“ излизат за пръв път пред публика на 8 февруари, по-рано същата година в сградата на частното дружество „Славянска беседа“. Огромният интерес към новооснования театър обаче провокира хазяите да вдигнат драстично наема, който става непосилен за артистите и те трябва да се махнат от там. Трупата започва трескаво да търси убежище.

Пловдивските общинари първи се отзовават и решават да предоставят на софийските артисти терен за изграждане на театрална сграда. Същата година се подготвя откриването на Първото световно земеделско-промишлено изложение, което дава началото на днешния Пловдивски панаир. Управниците решават да дадат терен на централно място точно срещу входа на изложението.

Карта на първото световно земеделско-промишлено изложение в Пловдив, пред чийто вход е построен новия дом на „Сълзата“

По това време парцелите в района са много търсени и нечувано скъпи, очакват се хиляди посетители от страната и чужбина. Пловдивските общинари обаче решават да спасят културата и отреждат терен за театралите. Само за двайсетина дни архитект Пехача изготвя проект. Той е одобрен от местните управници.

Кръстю Сарафов в ролята на Тарюф*

Така в началото на лятото предприемачът Никола Игнатов започва да строи театралната сграда. Сградата изниква много бързо, защото строителите я правят изцяло от дърво. Пловдивските журналисти започват да наричат зданието НАРОДНИЙ ТЕАТЪР или БЪЛГАРСКИЙ ТЕАТЪР. Тя е внушителна, салонът е предназначен за 600 зрители, има балкон и ложи за специални персони.

По това време Пловдивският драматичен театър вече е основан.

Сцена от балетна постановка с участието на Богдан Ковачев – 1967

На 23 август 1892 г., софийската трупа изнася първото си представление в града под тепетата. Цели два месеца столичните актьори поставят различни спектакли от репертоара си. През това време новата театрална сграда е посетена от около 30 000 зрители. Според статистиките по това време, приблизително толкова е населението на Пловдив. Всичко се развива добре близо 4 години до момента, в който стихиен пожар изгаря до основи театралната сграда на 20.02.1896 г.

*Снимките са илюстративнаи, част от от изложбата „Когато завесата се вдигне“ с архивни фото истории на операта и театъра в Пловдив, в рамките на Нощта на музеите и галериите 2016, Държавен Архив Пловдив. На корицата: Сцена от оперната постановка “Изгубена невеста” от Сметана – 1953.

**Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други, събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

*** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.