Архивите разказват: За първи път Денят на народните будители се чества в Пловдив през 1909 година

Актуално Забравеният град Криминале

С указ на цар Борис III, 1 ноември 1923 г. е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи

Комунистическа власт забранява честването на празника

Денят на народните будители – 1 ноември – е общобългарски празник. Той посветен e на делото на българските просветители, книжовници, борците за национално освобождение и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Тези, които са съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете.

Според Тълковен речник на българския език „будител“ е деец от епохата на Българското възраждане, който е работил за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ.

За първи път Денят на народните будители се чества в Пловдив през 1909 г. По-късно, след злополучния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпил национален погром, душевна разруха и всенародна покруса. За българското общество рухнали възрожденските идеали и налице била реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. Ето защо на 13 декември 1922 г. 19-то обикновено Народно събрание приело Закон за допълнение на Закона за празниците, съгласно който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи… Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското националното и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ“. 

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. С указ на цар Борис III, 1 ноември 1923 г. е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

Молебен на 1 ноември 1927 г. в София (сн. gabrovonews)

Прокламацията на Деня:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

Отбелязва се ежегодно с факелни шествия.

Ученици с портрети на народни будители, 1939 г. (сн. gabrovonews)

Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски.

Сред най-тачените български народни будители са: Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братята Кирил и Методий, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов и още стотици радетели за българско самосъзнание.

Новата комунистическа власт забранява честването на празника. При коренно променените политически реалности в края на 1944 г. националната идея е изместена от тази за братското сътрудничество с балканските народи. Навсякъде, отново и главно по линия на просветните учреждения, на 1 ноември се организират утра, вечеринки, манифестации, беседи. Министерството на народната просвета дава указания за провеждането на празника „в духа и светлината на революционната промяна от 9 септември 1944 г.”, в духа „на новото демократично време“ . Дават се указания делото на възрожденците да се свърже с делото на народните партизани и антифашистката борба, да се пропагандират най-вече техните идеи за Балканско споразумение и побратимяване. Наред с портретите на народните будители по време на това последно честване се появяват тези на загинали партизани. Наред с „Шуми Марица” звучат партизански песни…
След 1947 година Денят на народните будители е изваден от празничния календар.

След смяната на властта и дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда от 28 октомври 1992 г., традицията на честването е възобновена.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

Източници: Енциклопедия Пловдив, Габровонюз, Уикипедия, Двери.

Споделете ни във:

1 thought on “Архивите разказват: За първи път Денят на народните будители се чества в Пловдив през 1909 година

  1. А може ли да посочите кои точно архиви са източник на подобни твърдения? Едно-единствено изречение се повтаря от година на година и от сайт в сайт. Кой, къде, как го организирал това първо честване – няма ли кой да се поразрови и да напише нещо, което си струва да се чете?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.