Архивите разказват: Ботев Пловдив сразява Байерн с 2:0

Преди 35 години на 7 ноември 1984 г., при поредното си участие в Европейския турнира за КНК (Купа на носителите на национални купи) и три години след паметната победа над Барселона Испания, тимът на „Ботев“ Пловдив отново смайва футболния свят и изиграва паметен мач, в който сразява световния колос „Байерн“ с 2:0.

Пред препълнения стадион „9-ти септември“, (днес „Пловдив“) „жълто-черните“ изнасят футболна лекция на именития си съперник, която ще остане завинаги в историята на българския футбол, като една от най-славните победи на международната сцена. Самият двубой се превръща в апотеоз на елегантния футбол. Освободени от напрежение и уверени в качествата си, пловдивчани правят срещу биткаджиите от Мюнхен истински спектакъл. На присъствалите на този мач ще остане спомена от удоволствието, че са наблюдавали един забавляващ се „Ботев“ срещу един гипсиран от объркване световен футболен гранд.

Опасностите пред вратаря Пфаф се редуват през 2-3 минути, а нападателите на Ботев проиграват невероятни положения за гол. При 1:0 трибуните пощуряват и това още повече окриля „канарчетата“ да играят с удоволствие без да се притесняват от крайния изход. Средната линия на пловдивчани Симов-Георгиев-Зехтински е виртуозна, пасове с пета, извеждания по конец, финтове и скрити топки „в уличка“ превръщат мача в зрелище и унижават с ехидността си многократния шампион на Германия и Европа. Играта на Ботев е удоволствие за окото, а над всички е капитанът Петър Зехтински, без грешка през целия мач, раздаващ пасове като вълшебник и не случайно след двубоя легендата на Байерн Клаус Аугенталер сваля капитанската си лента и му я връчва като жест на признателност.

При 2:0 стадионът изпада в делириум (чува се дори оттатък Четвъртък пазара) и вярата в успеха става по-силна от всякога, но трети, решителен гол не пада! Атаките не спират, нижат се опасности пред Пфаф, топката удря гредите или минава на сантиметри от тях, пропускат се невероятни положения за гол. Футболистите, които изнасят този спектакъл са: Димитър Вичев, Янко Динев, Запрян Раков, Благоя Блангев, Славчо Хорозов (58 – Димитър Младенов), Васил Симов, Трифон Пачев (64 – Марин Бакалов), Георги Георгиев, Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев. От състава липсва Антим Пехливанов (голмайсторът на отбора). В германския отбор личат имената на националите Жан-Мари Пфаф (Белгия), Клаус Аугенталер, Норберт Едер, Бернд Дюрнбергер, Сьорен Лерби (Дания), Михаел Румениге, Дитер Хьонес.

Осъзнавайки, че само късметът е спасил подопечните му от разгром в Пловдив, треньорът на гостите Удо Латек наказва футболистите си с наказателни обиколки на терена, а вратарят Пфаф получава от наставника си бутилка шампанско за това, че е спасил отбора си от погром.
Ули Хьонес (спортен директор в Байерн): „Трябва да благодарим на Жан-Мари (Пфаф). Нашият вратар ни спаси, а противниците ни имаха толкова възможности да ни отстранят от турнира. Хареса ми вашият играч с номер 11 (Пашев)“.

Пауло Казарин, главен съдия: „Не трябва да давам оценки, но Ботев са много, много добър и коректен отбор“.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.