Айлякът е измислен във Франция през XIX век

Актуално Вкусът на града Градът Живот Новини

Има си научно понятие за състоянието на пловдивчани 

По-научно е да си казваме „Фланер“   

Таня Кънева

– Какво е „Айляк“? – попитал един cофиянец.
– Айлякът не може да се опише… – казал мъдро пловдивчанинът – просто го бичиш!
 

Екипът на Под тепето тръгна по следите на думата „Айляк“, след като уважавания от нас писател, драматург и журналист Александър Секулов   дръзна в национален ефир да се обяви против налагането на налагането на внушението „Айляк“ върху Пловдив и заяви, че за него това е „отвратително“.

Според дебелите речници на български език „айляк“ е съществително име от мъжки род. Тълкува се като „състояние на спокойствие и удобство“, а етимологията на думата идва от турската „aylak“, която буквално означавала „безделник“. Според „турския google“ айляк е човек, който няма работа в момента. Проучването ни показа, че думата е в употреба в съвременния турски език и в разговори се използва активно именно в положителното значение на „свободен съм и съм отворен към предложения“ .

Айляк е неперведима българска дума, широко използвана, за да се опише определено желано състояние на ума. Да бъдеш „айляк“ означава, най-общо казано, да бъдеш върховно отпуснат недосегаем за външен натиск и отворен към удоволствията от съществуването. За пловдивчани айялкът е не просто временно настроение – това е начин на живот. Така американската телевизия CNN се опита да обясни през декември м.г. на зрителите си по целия свят какво означава думата, известна широко в България и използвана единствено по отношение на пловдивчани.

По време на проучването ни обаче се натъкнахме на една статия на проф.Евдокия Борисова от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, публикувана в първи брой на новото двуезично списание за култура и изкуство „Небет тепе/Nöbettepe”. В „Градът като литературна метонимия на Балканите“ проф. Борисова сравнява Пловдив и Истанбул.

 „… балканският човек чувства града с всички фибри на тялото си. Градът ни тласка към освобождение, помиряване и толерантност, може би точно защото е съчетание на огромно количество сетивни импулси: звуци, гледки, ритъм, анонимност,регулирано време и поведенчески мултипликации. Затова типичното състояние на градския човек е фланеризмът.“  За понятието фланеризъм проф. Борисова цитира Соња Стојменска-Елзесер – Шетањето низ градот (фланеризмот).

Е, за това вече се наложи да ровим „македонския google“. Та Соня Елзесер обяснява зараждането и развитието на понятието така. „Понятието за фланеризъм има ясен ангажимент към традицията на френската литература от деветнадесети век, започвайки с Оноре де Балзак и Чарлз Бодлер. Но кулминацията си терминът добива по време на хуманизма и преживява през двадесети век. На научно ниво се свързва с уюта, с насладата от усещанията на разхождането, с безделнично и неприпяно, с  любопитстване, което във феномена на града черпи от красотата на изненадата.

За два века Фланерът от фигура или метафора в литературата се прехвърля на ниво култура и то точно по отношение на градското пространство. Фланеризмът е категория, която се вписва предимно във визуалната култура… Когато се скита из града, фланерът винаги носи средната стойност между истинския град и това, което той си въобразява, или иначе казано – той изобретява града.“

Лошото е че в „българския google“ няма да намерите нищо за фланеризъм, обаче френският си знае работата и вече ви е ясно защо. „Flânerie“ е акт на разходка, заедно с всичките му придружаващи асоциации за отпускане.  А Глобалната мрежова енциклопедия е смляла фланеризма в разбираем вид:

„Фланерът беше преди всичко литературен тип от Франция от 19-ти век, който е от съществено значение за всяка картина на улиците на Париж. Думата съдържаше множество богати асоциации: човекът на свободното време , безделникът, градският изследовател, ценителят на улицата…

Модерният град трансформира хората, като им дава нова връзка с времето и пространството, въвеждайки в тях „блажено отношение“ и променящи основните понятия за свобода и битието…

Фланерът (или аайлякът) е поетично описание на ефимерната природа на съвременния градски живот, без акта на нисшото потребление.“

В процеса на проучването ни се оказа, че концепцията за фланера/айляка е важна в академичните дискусии за феномена на модерността, а напоследък урбанистите я изучават.

Споделете ни във:

11 thoughts on “Айлякът е измислен във Франция през XIX век

  1. АЙЛЯК е състоянието на неизкореним селяндурский ПРОВИНЦИАЛИЗЪМ, гангрена за Световната Столица на Физкултурата’2019. Съзнателен. Опериран от естествения СРАМ и комплекси, които Муйко би изпитвал.

    Текстът впечатлява като една от първоначалните Академични Дисертации по Изгъзици внедрявани в Града от Меката Китка Асан Асанов, ДИРЕКТОР на „Пловдив За ЕДНО“.

    Не че съ го чел -текста, де- но е ясно, отворена книга; ти го чети, като ти е толкова акъло и като толкова нямаш какво да правиш (поради което си и на ТОЯ ХАЛ) = Хвала!

      1. „“““ти го чети, като ти е толкова акъло и като толкова нямаш какво да правиш (поради което си и на ТОЯ ХАЛ)““““ Коя част от изречението не ти е ЯСНА?

      2. „Asthfghl“е, какиното, к’о ша го чета тексто като още от заглавието става кристално ясна академичната Теза. Която цели да приспива майничките, докато бракониерите „Пловдив За ЕДНО“ опоскат ресурсО.
        А пък „“ти го чети, като ти е толкова акъло и като толкова нямаш какво да правиш (поради което си и на ТОЯ ХАЛ)““ – наизустявай, проповядвай, все някои будали ще се намерят да те чуват / четат.

    1. Някои не могат да го разберат и това е. Но да плюеш нещо, само защото не го разбираш може да доведе плюещия до състояние на непрестанно бърсане…

      1. Ивенце, кака, до Виенско успяхте да се дотътрите само някои нашенци дето сте си повечето с единия крак останали в БГстан, четете ПодАльошата и даже се опитвате да съчините по някое изречение криво-ляво (от което нищо не ти се разбира).
        Нищо де, може, може. Хвала!
        По-първите хора обаче се кефят из Барселония, майно, и хич няма да дойдат тук да ни се ПЕРЧАТ, нямат нужда.
        В Сан Франсиско Бей -„долината“- които генийчета са успели да се приземят, те по тематиката на АЙЛЯКА нямат отношение никакво = НЯМА ВРЕМЕ преди да е направил първия си милион.
        Муйко!

  2. Италианският ХайЛайф пък си има тяхна си закачка:
    „Сладко НищоНеПравене“ . . .
    Нищо де, извинявам се, че противореча на тезата на шуменската професореса в НьобетТепе, че е патентовала ТЕРМИН. Като повтори сто пъти тази измислица, може и да стане Истина!

    1. ТУГЕДЪР не е ЦУЗАММЕН, какиното, както „ХЕЙТ“ нищо не значи на Език Свещен (ингилизаторите, ингилизаторките и техните ингилизаторчета -американска агентура- се опитват да въведат съществителното hate ама ние не го признаваме).
      Интересно кое те кара да си въобразяваш, че сайто се бил „развивал“ = това, че по-рано имаше АРХИВА за старите страници, пък сега НЯМА? Джендерифициранио Шрифт, дето буквата Т я пишкат като обърнато Ш? Кис-кис

      1. Kaka, вие шопите, нямате ли си достатъчно мъже да ви бият, че се занимавате да „хейтите“ по сайтовете на другите 😀 Ако езикът беше толкова свещен, той нямаше да претърпи развитие, което от своя страна е ретрограден начин на мислене и не води до прогрес. Ако не желаеш прогрес, спри си тока и водата и не се къпи, ами отиди живей на село при свинете и яж бардоква, което ме съмнява че се случва в момента. „Бай дъ уей“, Българският език е най-еволюирал и видоизменящ се от славянските езици, затова сме единствените без падежи, така че може да търкаш хурката и да се наслаждаваш на „гочините“ слова 😀

  3. „. . .се занимавате да „хейтите“ по сайтовете на другите . . .“ ли? На баба ти сайта ли е тоя, или е ПУБЛИЧЕН, общодостъпна публицистика? Тя журналистиката БЕШЕ на времето к’вото кажат Батковците от Отечествен Глас = точка; сега стана по-сложно, читателят / клиентът винаги ИМА ПРАВО.
    Да си каже.
    И си казва.
    А си много прав за Езика – както латинският деградира докъм . . . румунеаски, така и ти с ПодАльошавия се „развивате“. Хейтфул.
    Преди да пишкаш, ЧЕТИ ако искаш, Ванчо, ето на: = http://www.reduta.bg/разговори-край-контейнера/ =
    Не одобрявам биенето на съпруга, мъжът и той е човек – тук вече се разминавам с тебе.
    Бич употребяваш ли, или камшик, или само колан с катарама и прости шамари? Мазолести, еха, индж. БайГанев!
    ФРАСНИ Я, К’ВО Я ГЛЕДАШ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.