Автошколите отново трябва да станат Учебните центрове

Актуално Гласове Криминале Новини Под ножа

Сега са Търговски – места за уреждане на книжки

Новият проект за промени в Закона за движение по пътищата (ЗДП) предвижда промени в обучението на шофьорите. Защо се налагат?

Инструкторите трябва да са преподаватели, а не дилъри, категоричен е Генко Станчев – Член на УС на Асоциация за квалификация на автомобилистите в България

Генко Станчев*

Новият проект за промени в Закона за движение по пътищата (ЗДП) предвижда промени в обучението на шофьорите. Защо се налагат?

Много просто! Защото сега обучението е на плашещо ниско ниво, а на много места дори липсва.

По наредба то се провежда от частни Учебни Центрове. Тяхната дейност е предвидено да се контролира и оценява от Държавната Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ (ДАИ). Има действащи наредби за обучение. Но колко са тези, които ги спазват? И защо не биват адекватно наказвани при нарушаването им? В крайна сметка, всички страни са потърпевши, и най-вече тези които искат да се учат и тези, които искат да ги научат.

Курсистът

Той е най-потърпевш. Той е въвлечен абсолютно доброволно и в много случаи несъзнателно. Това обаче не намалява неговата отговорност. Основният проблем е, че голям процент от започващите курсисти, търсят шофьорската книжка, а не обучението. Много често родители на курсисти казват „Нека вземе книжка, а после ще се учи“. Кога е това после? И къде?

На пътя без контрол!? Излизат неподготвени, незнаещи и неможещи, но с книжки. За какво са им? Този документ, без достатъчно знания, умения и навици служи само за селфи и публикация в социалните мрежи. И все се питам, как тези родители са спокойни за собственото си дете и за децата на околните!?

Родителите

Как може да му даде 100 лв. на вечер за дискотека, но за 5 допълнителни часа по практика не може!?

Как може да се купи телефон за 2000 лв., но за стабилно обучение 650 -700 лв. са много!?

Как е възможно да се дадат 150-200 лв. за да се „подсигури“ на изпита, а не да се научи и достойно да го защити!? А от това зависи живота и здравето на собствените им деца. Тези родители как разбират любовта към детето си и обществената си отговорност?

Курсистът има основна вина за лошото обучение. И не бива да се сърдим и да обвиняваме другите, когато на пътя се сблъскваме с незнание и неможене. Сами сме го избрали и сме си платили за това. От началото до края. Не сме подбрали правилното място за обучение, не сме контролирали учебния процес и в заключение сме си „подсигурили“ изпита, не с възможности, а с пари. И накрая сме доволни! Доволни, защото сме изпълнили целта с която сме започнали – да вземем книжка, а не да се научим. Реално излъгани, но щастливи. И благодарни на тези , които са ни лъгали!

Учебният център

Нещата са обвързани. Търсенето определя предлагането. По това правило работят много Учебни Центрове (УЦ) и инструктори.

Защо трябва да се учи курсиста, когато той това не го иска? Достатъчно е само да му гарантираме и уредим книжката, а другото не е важно. Трябва да му се вземат парите. Ако е възможно с по-малко работа, ще е още по-добре.

Действащата програма предвижда 40 часа теория и 31 м/ч практика. Никъде в наредбата няма думичката „самоподготовка“.

Но колко предлагат реално спазване на тази наредба? Защо трябва да се водят лекции, да се плащат заплати, данъци и други разходи, щом може на „самоподготовка“. И няма кой да те провери. А това, че курсистът е платил тези лекции?

Защо трябва да се организират вътрешни изпити, когато може да се пише дистанционно „ДА“ срещу малка сума пари?

Защо трябва да се отработват 31 м/ч ? Само се губи време и се хаби гориво. И без това курсистът не идва на кормуване.

Ще ги изпишем часовете и той се подписва. Даже се чувства щастлив, а инструкторът е готин. Накрая с 15-20 м/ч и с 150-200 лв. сме се „подсигурили“ и сме на изпит. Разбира се взет успешно. Учебният Център не дава полагащите се и платени кормилни часове, ощетява сериозно курсиста, прибира част от парите „под масата“ дадени за изпита и отчита успеваемост по практика от 80-90%.

Този, който иска да започне курс, как да не се запише там? Няма значение дори това, че даже на сайтовете им няма обявени цени. Всичко е по договорка. На пазарлък, като на битак. Но там се взимат книжки от първия път! Всеки може да вземе, дори и най-неподготвения. Те са добрите! Там инструкторите са гении!

Другите, които не дават пари за „подсигуряване“ имат успеваемост по практика 30-40 %. Те са некадърници. Те се опитват да научат курсиста. Те не влизат в схеми и затова техните курсисти страдат на изпитите. При тях резултатите са слаби. И не могат да бъдат други, независимо от тяхната подготовка и от труда, който са вложил курсиста и инструктора. Защото изпитващият вчера е писал 8-9 оценки „ДА“ в „наша“ автошкола на „подсигурени“ курсисти, а днес трябва да се напишат 8-9 оценки „НЕ“ на „неподсигурени“. Колкото и да е добър курсистът, няма да издържи, когато му се поставят неотговарящи на моментната му подготовка, трудни задачи. Няма спасение. Изравняваме резултата в статистиката на изпитващия. Но в статистиката на Учебните Центрове, тези ненадеждните губят курсисти, авторитет и пари.

Даже започва да се твърди на курсистите „Не отивайте там. Само ще ви късат за да ви вземат повече пари. Елате при нас и ще ви гарантираме книжката“. Желязна логика. Лесно обяснима и потвърдена от статистиката. Само с една малка подробност-НЕ Е ВЯРНА!

Защото няма как един УЦ да постига успеваемост на теоретичните изпити (където субективната оценка и възможността за „подсигуряване“ почти липсва) от 80-90%, а на практика, където оценката е много субективна, да спадне на 30-40%.

Ужасно е да работиш стриктно по всички правила, да плащаш всички всевъзможни данъци в пълен обем и време, да влагаш сериозни средства в база и автомобили, да полагаш максимални усилия за да научиш възможно най-добре своите курсисти и на изпита да видиш 9 от 10 оценки „НЕ“. И когато даден курсист получи 2-3 пъти отрицателна оценка, започва да се замисля и да търси други начини.

Тогава се намесват „колегите“ и съветват: „Там ще те късат за пари, а при нас си плащаш и взимаш със сигурност“.

Постигат го и накрая те са добрите, а този който е влагал средства и енергия за да обучава е лош, алчен и некадърен!

Това е самата истина за същността на шофьорските курсове в момента. При тези условия няма и не може да има реална конкуренция между Учебните центрове, на базата на положен труд и спазване на действащите разпоредби. На базата на истинско обучени и добре подготвени курсисти. Не може да има качествена подготовка. Няма как на пътя да излязат знаещи, можещи и мислещи шофьори.

Ако не се приемат спешни мерки (законодателни и контролни), всичко това ще доведе до фалит на работещите по правилата фирми и до увеличаване броя и на без това многото ПТП.

В частта за обучение от проекта на нов ЗДП има някои много важни, наложителни и разумни предложения, които биха спомогнали за нормализиране на учебния процес. Разбира се ще има голям брой заинтересовани, които ще бъдат против промените. Трудно се разделят с утвърденият ред, но е време.

Първо и основополагащо действие е въвеждане на електронен контрол върху спазване на предвидените по наредба часове по кормуване. Курсистът трябва да знае, че не може да завърши курс, а инструкторът да е реално длъжен да предостави заплатените кормилни часове. Към тези часове задължително трябва да се регламентира и определен, общ изминат по време на курса километраж. Щом се увеличава тежестта на практическият изпит (добавя се изпит на полигон и извън населено място), то тогава законодателят е нормално да предостави на УЦ възможност да подготви адекватно своите курсисти. Практическите учебни часове задължително трябва да се повишат. Предложените 50 м/ч са добра база. Те ще осигурят на голям брой от курсистите стабилна подготовка. При явяване на изпит можещият курсист много по-трудно ще се поддаде на провокациите от страна на инструктори – търгаши, предлагащи му „подсигуряване“. Трябва да се помисли и за промени в начина на провеждане на държавните изпити по практика, т.е. да се отнеме възможността на изпитващите да се намесват (помагат) на изпитвания.

Тези предвидени промени, ще увеличат цената на курсовете, но и в пъти ще повишат подготовката на курсистите.

Автошколите отново трябва да станат Учебните Центрове, т.е. място, където ще се обучава, а не както е сега Търговски центрове-място за уреждане на книжки.

Инструкторите трябва да са преподаватели, а не дилъри.

Курсистът трябва да знае, че отива да се учи и когато се научи, тогава ще вземе шофьорска книжка.

Родителите трябва да са спокойни, че децата им са сигурни, знаещи и можещи зад волана.

Стига вече ненормалното да е на почит, а нормалното да е порок!

Мисля, че това е правилно.

 

*Генко Станчев е Член на УС на АКАБ (Асоциация за квалификация на автомобилистите в България) и собственик и управител на УЦ „Ауто Пловдив“

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.