Подтепето

айляк

07 Дек, 2017

В обектива: Изоставеното училище в село Хвойна „оживява“ в Дома на културата

Фотосите на Мариана Камбурова разказват за „бездомник с разбито сърце“, който чака да бъде съживен от хора, които ценят архитектурната стойност на изоставените сгради 

Има интерес за закупуване на сградите на училището в село Хвойна

„Време и трансформация на едно училище“ е озаглавена изложбата на фотографката Мариана Камбурова, която може да видим в Дом на културата „Борис Христов“. Тя представ въздействащи и до някъде стряскащи фотоси от съдбата  на старото училище в село Хвойна. 

С тези фотографии за първи път се разглежда един социален проблем през житието на едно българско училище, а именно демографската криза и опустяването на цели населени места в България. Вторият акцент са пустеещите сгради, които са изоставени и под напора на времето безпощадно загиват, вместо да бъдат пригодени за полезни дейности. По данни, проучени от Мариана Камбурова, в последните 25 г. са се закрили над 700 училища, над 700 населени места осиротяха. Днес тези административно зачертани територии на знанието напомнят апокалиптични картини, защото времето безмилостно поглъща сградите и всичко онова, което е помагало на учебния процес. Училището в село Хвойна „Св. Св. Кирил и Методий“ не прави изключение. През 2008 г. класните стаи са опразнени и детската глъч замлъква. Остават прощалните драсканици на учениците и последните предадени уроци от учителите по дъските. Днес сградата на училището стои като „бездомник с разбито сърце“, споделя фотографската.

Във фотосите виждаме и бивши ученици и учители, котио са се вънрали за миг на местата, където са седели в класните стаи. „Докато снимах очите на хората изградили със собствен труд и дарения тези храмове на знанието бяха пълни със сподавени сълзи. Оставаше надеждата, че “ще се оправят работите”, разказва Мариана Камбурова. 

Изложбата е подкрепена идейно от Кристияна Брънзалова, която поде инициативата за спасяването на училището в Хвойна през лятото на 2017-та, като го залага в своята дипломна работа по Архитектура към университет в Милано, където завършва своето висще образование. Месеци по-късно тя основа фондация “Даскал Брънзалов” , която има за цел запазването на сградата на училището, като ѝ предаде нова обществена функция.

С какво ви привлече съдбата на училището в село Хвойна?

Мариана Камбурова: Аз живеех до училището, чуваше се детска глъч през целия ден. Училището е прекрасно. То е със страхотно изложение, сградата е уникална и е запазена добре и до ден днешен. В двора всъщност има 3 сгради. 

Посланието на моята изложба се пречупва през социалната проблематика, а именно демографския проблем и обезлюдяването на селата и изоставянето на тези сгради, които са много добри и могат да бъдат оживени по нов начин. Фотографията носи силно послание в себе си и не е само техническо средство. 

Какви мисли бяха във вас, докато правехте снимките в опустялото училище? 

Мариана Камбурова: Снимките са правени това лято. Появи се Кристияна, тази бяла лястовичка, която успя да събуди духовете в селото. Мен ме пуснаха най-накрая да снимам. Бях стъписана в началото. Вървях и не можех да повярвам, че това всичко може да съществува по този начин. Все едно хората току-що си бяха тръгнали.  Тишината беше оглушителна. Надписите в снимките са автентични. През главата започват да ти се въртят ленти от живота на училището. В изложбата има наслоени образи. Искам да покажа, че то е било живо. Както боята е наслоена в интериора на стаите, така и аз се опитах да наслоя тези образи един върху друг, за да се даде някаква представа.

Цялото интервю четете в КАПАНА.БГ

Няма направени коментари
Още от рубриката "айляк"

Подобни новини