Нагоре и надолу по тепето на Трети март (СНИМКИ)

Живот

На празник е вълнуващо, особено за малките

След тържествената част Бунарджика бе употребен по предназначение

Таня Грозданова

 „Аз ще разкажа на всички деца в градината, че се казва Османско робство, а не турско, защото сме били поробени от Османската империя,“ това заявява на майка си и баща си 6-годишен малчуган. Случката се развива на алеята до р-т Малък Бунраджик, семейството е тръгнало към върха, а всезнайкото си носи флаг.

Подминава ги група от други родители с децата си и един негов набор полузавистливо подхвърля „мамо, той има знаме, искам и аз“. Придружаващата го госпожица вече е сканирала сергията със знамена на завоя до Летния театър и уведомява, че там продават. Децата изтичват напред и подвикват на възрастните, че малките са по 3 лева, а големите по 5 и 6. „Вземете си големи,“ великодушен е бащата. Да, ама се появява въпросът какви, защото има „бяло, зелено, червено“, „бяло, синьо, червено“ и „зелено със златни букви“. Тук лелята продавачка се намесва с разяснения, защото татковците го удрят на шега, все пак е почивен ден и те са и на разходка.

„Ами така е“, пояснява единият родител и добавя на жена си, „виж го тоя там си играе с дрона, а е по-голям от мен.“  

Някои изкачват Похода на освобождението с шише вода, други с чаша кафе, а трети – с кенче бира, макар че те са малцина. За пръв път има осигурени два буса, които извозват нагоре възрастни, трудноподвижни и болни. Хора прийждат от всички страни, едни избират пътя с павета, а други цепят направо през гората.

На площадката пред паметника на Цар Освободител се стъпва с въздишка от задъхване и започва търсенето на места. Едни искат на сянка, а други на слънце. В търсенето на видимост двадесетина души са се покачили върху опасните останки от покрива на бюфета, които нито са заградени, нито се охраняват. Никой от служителите на реда не им прави забележка.

Към края на поднасянето на венци най-отзад на опашката се появяват момиченце и момченце на възраст за детска градина, изправени са пред венец, който носят младите им бащи и заедно с тях тръгват развълнувани към паметника. Малките носят звучни български имена – Калоян и Белослава, знаят какъв ден е днес, научили са ги бащите им Виктор и Димитър. Даже разказват, че не им е за пръв път, вече са носили венец и на Левски.      

  

Официалната част приключва и преди спускането надолу, както повеляват модерните традиции, всеки трябва да си направи селфи пред паметника, не е задължително да е оставил цвете преди това. Забелязват се и чуждестранни туристи.

Спускането започва от всички страни. Групите се спират на панорамните площадки и се наслаждават на уникалните гледки. Ясното време позволява на север да се види стъпаловиден пейзаж от дървета, сгради, та чак до побелелите три най-високи върха на Стара планина. По на юг е по-забавно, по пътя се натъкваш на открития фитнес и скалите за катерене, следва езерото с мечката и култовите каменни пързалки, а те задължително трябва да се пробват.   

Хубаво е да си имаш тепе в центъра на града и да си го ползваш по предназначение.      

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.