„ Дебелянов и ангелите”- спектакъл за победата на поезията за живота

Живот

Военно-строева подготовка за младите актьори в театъра преди премиерата на новото заглавие на пловдивския театър, армейски офицер се включил в репетиционния процес

Няма да вдигаме паметник на поета. Той ще е сред нас, от плът и кръв, казва режисьорът Диана Добрева

Истинска военно-строева подготовка е вървяла в продължение на цяла седмица в пловдивския театър. Армейски офицер се е включил в репетиционния процес за новия спектакъл на Диана Добрева „Дебелянов и ангелите”, който ще разкаже с езика на театралното изкуство за последните дни от живота на големия поет на южния фронт. Много от актьорите не са били в казарма, а това се оказало пречка при подготовката на представлението.  Наложило се в репетициите да се включи военен, който да „вкара в строя” младоците в пловдивската трупа, които държали пушката като айфон, по думите на драматурга Александър Секулов.

Но с пикантериите дотук. Зрителите трябва да се подготвят за един истински, дълбок, 100-процентов театър, гаранция за което е екипът, който седи зад спектакъла „Дебелянов и ангелите”.  Това е една пиеса за чистия лирик на България. За големия поет, завършил земния си път в едни съвсем непоетични времена и на едно съвсем непоетично място- южния фронт на Първата световна война. Всъщност, това представление заявява гръмко едно: Поезията не губи битката с живота. Тя е спечелила тази война, казва авторът на драматургичния текст Александър Секулов. В момента, в който Дебелянов пада от куршум по време на сражение, той е бил един напълно безизвестен поет. Първата му книга излиза четири години след смъртта му. За да заживее вечно.
Идеята на Секулов и Добрева е публиката да види и докосне Димчо Дебелянов от плът и кръв.  Да изживее поета Дебелянов, но и човека Дебелянов. Да се сражава с него. Да обича с него. Да диша с него, докато свистят куршумите на фронта.

Не можем да го свалим от пиедестал, но и не можем да вдигнем паметник на сцената. Затова и влязохме в живота му. Минахме през всичките му писма, документи, писания, през всички спомени, за да стигнем до образа. Нямахме готова пиеса и бе като скок в неизвестното, обяснява Александър Секулов. Определя работата по пиесата си като археология. Освен с документи и спомени, за драматургичния си текст той работи с книгата  на Валери Стефанов „ Слепият градинар”. Пиесата не е по книгата, пиесата е на Сашо, подчертава режисьорът Диана Добрева. Да, не искахме да правим паметник на поета, а той да е от плът и кръв сред нас. И намерихме най-подходящия човек за това- прекрасният актьор Ненчо Костов, на когото се спряхме след кастинг. Това толкова светло момче е завършил в класа на Ивайло Христов в НАТФИЗ само преди година. Ненчо, също като Дебелянов, излъчва много светлина. Той, също като Дебелянов, е целият в пориви, казва Добрева.

Тя подчертава, че спектакълът не е автобиографичен и не търси документалност. Той се занимава с последните дни на Дебелянов, за да разкрие сблъсъка на поета с войната. Да отговори на въпроса как един нежен лирик седи насред този световен хаос.

На сцената ще видим как Дебелянов излиза от меланхолията и се превръща в поет- воин. Моцарт на война, отбелязва драматургът Секулов.

Спектакълът има много мисии. Освен да представи образа на Дебелянов, той цели да изведе напред фигурата на поета като цяло. Защото един народ има нужда от поетите си. Иска да разкаже за исторически време, за които иначе рядко българското изкуство говори. То се занимава изключително с революционерите. Не се интересуваме от строителите на културното здание на държавата. Не се занимаваме с войните. С този спектакъл обаче пловдивският театър започва в тази посока, анонсира Александър Секулов.

Какво ме провокира да се гмурна в този текст? Каква по-голяма провокация от Димчо Дебелянов. Той е най-близкият до сърцето ми поет, с най-близък до мен светоглед, обясни Диана Добрева. Не скри, че любовта присъства на сцената рамо до рамо с разрушителната война. Която пък звуково се пресъздава по един интересен, ненатрапчив начин, без характерните конкретни звуци от гърмежи и викове. Напрежението се създава чрез друг тип звук. Усещането е сякаш звяр ти диша във врата, разкриват Добрева и Секулов.

Пълния текст четете в КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.