Подтепето

айляк

31 Мар, 2014

20 стотинки било супер кюфтето на общинския бюфет на Бунарджика, 40 ст. била ледената бира

Работихме и зимата, ама само на обаждане и калорифер, спомня си стопанинът на заведението на върха на тепето 

Масите вътре били пет, вън 20, все от ковано желязо
 
Черно-белите снимки, които са ни останали от общинския бюфет на Бунарджика в редки архиви и някои от филибелийските книги, оживяват пъстро днес. Малко след като се появиха реални намерения за съживяване на мястото. Изнамерихме емблематична личност, работела 9 години в заведението, за което може да разкаже само той. От цената на кюфтето до цвета на покривките.

Казва се Илия Бенев, а когато го помолихме да ни разкаже за Бюфета, той каза: Ооох, това беше преди 30 години! Къде да помня? Но той седна и си спомни всеки детайл от работата си, с която е давал импулс на най-високото място за почивка и хапване. В една бавна и приятна ретроспекция ни потопи разказът му от първо лице. Но само в периода от 1983 до 1992. Тогава е взел помещението, принадлежащо на Обществено хранене. Обектът е бил в графата с обектите на предприятието под номер 121. Работното време - от понеделник до неделя. Работни сезони - пролет, лято, есен, зима. Персонал - Един. Само Илия Бенев.

Илия БеневКомпания край най-красивата гледка му правили различни хора. Виждаше се целият град, прави полукръг с ръката си, сякаш още Пловдив е в нозете му Илия. Всички тепета. Джандема беше малко вдясно, но всичко пред теб. Идваха предимно руски групи, кацнали тук от трите агенции: Коп Турист, Балкан турист и Орбита. По около 36 човека, плюс шофьора и екскурзовода. Баби с внучета, ученици, бебенца с количките качваха.  И абитуриенти идваха, ама те предимно в 3 часа през нощта и не ги чаках. Много неразбория правеха. Заварвах ги на другия ден по пейките, ни живи, ни упрели и много влюбени, спомня си Банев. 

Хранил е гостите си все с вкусотии. Бил е майстор на кюфтета, кебапчета, шишчета, пържоли от врат, наденици. Ах, как вървяха наденичките, облизва се Илия. И картофки имаше, и салати, допълва все така апетитно. Сладичко всякакъв вид. Най-вече бонбони. От тези с фъстък и орехи, с горена захар и вътре със сусам. Много вкусни ги правеха едно време, от Караджово ги взимахме. А колко сладолед вървеше лятото. По цели канти изпразвах- сладко, сладко. Не като модерния сладолед- той никакъв вкус няма. 
Имаше и едно странно, с което се глезеха предимно руснаците- балсам Галатея. Това е извлек. Вътре с малко алкохол е и си го мешат в техните коктейли, разправя Илия.
 
Всички гастро глезотии са се приготвяли в изненадващо голямо помещение. Имаше кухня, бар, склад, огромни хладилници, можещи да поберат палети със студени бири и безалкохолни, поне 30 каси. Зареждането ставаше отзад хълма. В седмицата един път идваха колите. Виках двама-трима приятели да ми помагат с хамалуването. Зимата, честно казано, рядко се качваха хора. Като падне сняг е трудно да се качат. Тогава ми звънкаха по телефона да отворя. Така ги бях научил. Ама аз си имах калорифер с 18 пръчки, който като го пуснех за 15 минути ставаше баня. Дойде ли пролет и пенсионерките се качваха в 7 часа сутринта да правят гимнастика. Около 30-40 жени идваха да пият лимонада и сок, връща лентата Илия. 

А сега да оцветим черно-белите снимки, от които не се вижда колко спретнато е било. Вътре тежки завеси в цвят старо злато са пазели сянка на петте маси. Вън масите са били 20. От тежко хубаво желязо. Оставах ги вън, никой не ги и докосваше. Сега биха ги откраднали. Едно време, ако ги занесеш за продан ще те питат от къде си ги взел, а сега релси носят и никой не го интересува нищо, възмущава се Илия. Масите били с бели покривки една седмица, следващата със зелени, а после с червени. Ей, така за разнообразие. Бяло, зелено, червено- като трибагреника.Отвън стените бяха пръскана мазилка, бетон. Подът беше с балатум във вид на паркет. Беше непретенциозно, но много приятно. Беше истинско, подчертава Бенев.

Музиката в това райско място над облаците е била от касетофон. Основно Радио Пловдив, но и лични записи от касетки. От една специална помпа се пускаше водата само за мен, за да се качи до горе. По-ниско беше водоемът. Като ги мързеше или не можеше да ги намериш- нямаше вода по една седмица. Бригадирът Бай Коста отговаряше. Тогава тепето го почистваха 20-30 жени, а сега...

Едната страна на Бюфета, може да се види и днес, е била от стъкло. Именно това примамвало вандалите да чупят крехките стени и да взимат каквото могат. В месеца един път ме викаше полицията. Взимаха от вкъщи в 2 часа през нощта и се качвахме до горе. Това не ми пречеше да си работя нормално. Свикнал им бях. Тогава единствената охрана беше полицията, разказва Илия. Затова са сложили и решетки там.

Да не забравим и цените- супер вкусните кюфтенца стрували по 20 стотинки. .Пресните пържени картофки- 70 стотинки. А бирата- идеалните 40 стотинки. Кафето пък било само 20 ст.
Храната сервирахме в хубава посуда, като в ресторант, твърди майсторът- кебапчия. Беше прекрасно, допълва той. Като подчертава, че не иска отново да върти бизнес горе на бюфета, тъй като историята с разрухата му още тежи на сърцето му. Взеха си го.  Мястото за отдих и студена бира го унищожиха без да им мигне окото. Терсене ми беше. Не за мен. Друг да беше отишъл да го разработи, да живее още Бюфетът, а те го сгромолясаха. Сега, ако отидете само колони ще видите. Минаха циганите и го обезкостиха, наведе глава Илия и ни изпрати.
 

Няма направени коментари
Още от рубриката "айляк"

Подобни новини

06 Юли, 2018

Polinero иска да възроди бюфета на Бунарджика

 

Бизнесменът Владислав Ботев: Води ме емоцията от детството и нашата музика

Под ботуша на Альоша от години стои една язва. Оглозганата постройка останала в спомените на пловдивчани като „Общинския бюфет“. Инвестиционни намерения към възраждането му наскоро е декларирал бизнесменът Владислав Ботев, разбра Под тепето. Владо Полинерото, както го познават пловдивчани и феновете на рок музиката, потвърди пред наш репортер, че е внесъл документи в Общината за това.

„Не знам, че е имало търгове за бюфета. Грехота е толкова години това място да стои така. Аз съм израсъл на Бунарджика и познавам всяка пътечка…  Води ме емоцията от детството и нашата музика,“ коментира Ботев по този повод.

Някога там имало вътре пет, а вън 20 маси от ковано желязо. Заведението работело ...

» повече