АктуалноВластГрадътИзбориМненияНовиниПод ножа

Арх. Станимир Шаламанов: И в Паркове и градини, и в отдел Екология липсват специалисти по зелена система

Има програма за развитие и опазване на зелената система, но няма кой да я прочете, разбере и приложи, казва ландшафтният архитект  

Трябва да се отнасяме към хълмовете и реката смирено. В момента състоянието на тепетата е плачевно, защото не се прави нищо, препоръчва арх. Шаламанов

Настоява, че проект за Втори гребен канал не е необходим и ще навреди, ако бъде реализиран

Ландшафтният архитект Станимир Шаламанов е едно от новите лица на „Съюз за Пловдив” и градския политически пейзаж като цяло. Специалистът в сферата на зелените системи досега бе известен с експертните си коментари и чести критики относно градски теми и проблеми. Под тепето често е взимало мнението на арх. Шаламанов относно екологични казуси. Винаги активен като част от гражданското общество, сега той влиза в света на политиката като ще е част от листата с кандидати за общински съветници на Съюз за Пловдив. С арх. Станимир Шаламанов разговаря Иво Дернев.

Влизането ви в изборния процес е изненадана за много хора, тъй като досега винаги сте били от другата на масата в публичния дебат. Защо решихте да се пуснете в тази напълно политическа битка.

Практиката показва досега, че всъщност експертите са неглижирани при взимането на решения по строго специфични проблеми, свързани с развитието на града. Това е очевидно, че не работи, тъй като проблемите, които се генерират навсякъде, не са никак малко. Крайно време е този модел да бъде променен, защото принципно кметът решава, но преди него трябва експертите да са казали какви са възможните добри решения и той на базата експертните им становища, да взима най-доброто управленско решение за жителите на града. Това до момента не се прави. Всички знаем, че трябва да има повече прозрачност, а Дани Каназирева успя да ме убеди, че залага на модела на прозрачността и експертността в управлението на града. Поради тази причина съм ангажиран в нейния екип.

Защо неглижират експертите в областта на „зелена система”?

Всички ландшафтни архитекти категорично твърдят, че последните осем години са абсолютно неглижирани при взимането на всякакви управленски решения, свързани с развитието на зелената система. Ние като гилдия сме писали много становища и препоръки, а не сме получавали даже отговор. Което е показателно, че сме аут от тази сфера, а решенията, които трябва да бъдат предлагани, трябва да идват точно от нас като специалисти, говоря като гилдия в града.

На дневен ред ли е разговорът за зелената система в Община Пловдив към днешна дата?

Разговорът е затворен дотам, че всичко е оставено в ръцете на Паркове и градини, в лицето на директора Стоян Алексиев, който не е специалист. Има една колежка ландшафтна архитектка в целия екип на общинското предприятие. Това е единственият специалист, който е ангажиран в Паркове и градини. Тя до скоро беше в майчинство и на практика не е била на работното си място. На Паркове и градини е оставено да се грижи за абсолютно всичко. Тоест, няма никакво планиране. Давам за пример така наречената Програма за развитие и опазване на зелената система, която е приета от Общински съвет. Тя дава една рамка за развитие на зелената система с препоръки, стъпка по стъпка какво трябва да се направи до 2025г. Тази програма, независимо, че е приета с консенсус не само от гилдията в Пловдив, а и от общинските съветници и администрацията, тази програма на практика няма кой да я прочете, защото няма специалисти на съответните места в общинските структури, които да я разберат и да я приложат. Проблемът е, че в Пловдив няма отдел Зелена система, който да направлява нещата. Това е и един от приоритетите на нашата програма- този въпрос да се реши възможно най-скоро. Пловдив е единственият голям град в България, който няма такава структура към този момент.

Отдел Екология не е ли заместител на тази функция?

Отдел Екология не е заместител на тази функция, тъй като там няма нито един специалист ландшафтен архитект или инженер озеленител. Те се не грижат и не планират зелената система. Тяхната функция е сведена до това, когато се поиска някаква справка те да я дадат.

Значи излиза, че няма специалисти по зелена система нито в Паркове и градини, нито в отдел Екология?

Да, няма. Единствено колежката от Паркове и градини, която наскоро се върна от майчинство на работа. Определено експертността липсва. Проблемът в зелената система на града е, че тези поразии, които се правят в момента, ние на практика не ги забелязваме веднага, защото това една инертна система, която се развива със забавяне от 20-30 години. Пример за това е бруталното кастрене на дърветата в момента, което след 15-20 години ще избухне в един много сериозен проблем за уличното озеленяване, което ще бъде в плачевно състояние. То и сега е в много лошо, та камо ли тогава. В бъдеще, за да се реши проблемът, ще трябва да започнат да се взимат някакви мерки, които преди това трябва да планираме, а ще берем техните плодове след още 15-20 години.

Променило ли се е мнението ви относно проекта Втори гребен канал?

Не. Цялата гилдия е на мнение и има становище по тази тема, че този проект не е необходим и всъщност само ще навреди. На практика и в момента се провеждат състезания на световно ниво, каналът отговаря на изискванията на ФИСА. Ние какво постигаме с един Втори гребен канал? Както се изрази един бивш председател на ОбС „Не може да имаме мерцедес, а да нямаме климатик в него”. Да, климатикът е нещо чудесно, въпросът е на каква цена ще го получим. Няма го дебата какво губим и какво печелим от цялото нещо. Реши се механично, че ще се направи Втори гребен канал. Зз смея да твърдя, че основната цел бяха частните имоти, които влизат в този проект, които не могат да бъдат реализирани като добавена стойност, защото законът го забранява.

Как виждате състоянието на тепетата към момента?

Състоянието на тепетата днес е плачевно. Абстрахирам се от водната площ, която направиха на Бунарджика. Говорим като цяло. Състоянието е плачевно по простата причина, че през последните години не се прави нищо. А всъщност нещата са много прости. Трябва едно възстановяване на цялата инфраструктура, която е там. Това между другото е записано в плановете за управление от 2004г. и 2014г. От 2004г. до ден днешен тези планове за управление не се изпълняват, а се използват като рестрикции от една страна, което пак е някаква функция на плановете, но не се гледа тази ежегодна поддръжка на хълмовете. Ще цитирам арх. Иван Попов, лека му пръст: „Абе то трябва да се премете с една метличка, нищо друго”. И като се замислим е така.

Има ли рискове за река Марица с реализирането на идеята за урбанизация и социализация? Колко деликатни трябва да бъдем към реката и растителността в нея?

Това с метличката е адекватно и за реката. Както и при хълмовете, така и при Марица- не подхождаме достатъчно смирено към тях. Тези тепета са били тук още преди града да го има и ще бъдат тук много много дълго време след нас. Същото се отнася и за Марица. Трябва да подхождаме със смиреност към тях. Да уважаваме това, което имаме, да го пазим, да го съхраняваме и да се грижим за него. Това нещо очевидно не се прави. Иначе специално за Марица, градът така се разви, че всъщност загърби реката. Марица е един основен градообразуващ елемент, а градът е обърнал гръб на реката. Това от десетки години се говори като проблем и някак си няма никаква управленска воля да се тръгне към решаването му. Ако трябва да кажем как стоят нещата сега, те са „гасене на пожари”. Дайте да видим в този мандат какво трябва да направим. Ама нито хълмовете, нито Марица са нещо, което трябва да се прави за един мандат. Трябва да се направи една концепция, каквито има много, приети от колегите. Просто трябва да развият тези концепции, а не да се правят нещата на парче. Както е със социализацията на Марица. Тя е спорна, но добра-лоша, няма значение. Направено е. Какво обаче сега правим със зелените площи извън коритото на реката, с кварталите с изпуснатото застрояване, които са в буферните зони до Марица. Какво правим, за да накараме хората, минавайки от там, да я виждат, да я забелязват. Нищо. Просто защото се мисли на парче. Не трябва така. Трябва да сме по-сирени. Ние сме много малки, за да си мислим, че ей сега ще направим нещо велико „за да ни запомнят”. Не, обикновено ефектът е коренно различен. Проблемът е, че има пропуснати възможности и в някои отношения тези проблеми дори не могат да се оправят. Визирам застрояването около Марица, което на места достига до 10 етажа. Това е тампон. Ами застрояването, което пълзи нагоре по хълмовете. Там със сигурност мога да назова поне два обекта, които са незаконни. И нищо не се прави. Имаме закони, имаме условия, но се абстрахираме от тях, защото залитаме към някакви частни интереси. А трябва да изходим от общото. Защото какво е честното право на един, двама, десет човека, съотносимо към обществения интерес на 350 хиляди души. И общественият интерес на Пловдив, който ще го има и след нас. Защото ние на практика сме взели града на заем от нашите деца, а те ще го вземат назаем от техните деца. Този град няма да съществува само с нас и трябва да мислим много перспективно. Когато позволим на частния интерес да доминира силно ние си вкарваме проблеми, които тепърва ще откриваме, а пък как ще ги борим идея си нямам.

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

5 коментари

  1. В това интервю трябваше да участва и главният архитект на Пловдив – Юлияна Петрова. Да я питат този госпожа, кой позволява свръх застрояване по 20 етажа в район “Централен”…на калкан, къде са й зелените площи около панелките, къде й е уличното озеленяване по булевардите, на централния площад, пред новата галерия! Или всичко е бетонен инженеринг и подкупи!? Те дърветата искат поддръжка и акъл за правилния им подбор…То такъв акъл г-жа Петрова няма, бетон трябва да се лей! От там идват паричките! Ландшафтни архитекти на Петрова не й трябват …защото то такова нещо няма!

  2. Така, когато тези неща се поверяат на шепа помаци и ахмаци, мангусти и алчни гербави общинари с големи жипки…

  3. Че и без да сме специалисти е ясно…. Зелена система в смисъл каквато има в градове от подобен ранг в ЕС НЯМА!!! Колко хора живеят в Пловдив и по колко квадратни метра зелена площ се Падат на човек и по колко дървета? Всичко е в пъти по малко! А Гадини и Паркове само режат яко-направо си е дърводобив!!! Всяка година се засаждат стотици дървета, но колко от тях оцеляват? Само кинтите е важно да се усвояват!!!

  4. Озаптяването на палавницата е направено отлично, майсторски на ръка =със ЗЛАТНИ РЪЦЕ= още през комунистическо, с дялан камък, LEGE ARTIS.
    Маймунджулуци каквито и да има по „проекти“ и „програми“ от навлеците, следва да уважават направеното и постигнатото и БЕЗ ДА НАРУШАВАТ НИТО ЕДИН КАМЪК; ДА ПОДДЪРЖАТ КОРИТОТО и двата булеварда.
    Очевадна тенденция напоследък вилнее из Града да се ЗАНЕМАРЯВАТ ДО СЪСИПИЯ обществени дадености, холдинги, имоти и сгради (Жълтото!!!) докато безкористни идеалисти-подобрители БУТАТЕЛИ ги БУТНАТ.

  5. КАЖЕ: „Цялата гилдия е на мнение и има становище по тази тема, че този проект не е необходим и всъщност само ще навреди. На практика и в момента се провеждат състезания на световно ниво, каналът отговаря на изискванията на ФИСА.“
    =АМА КАК БЕ, ЕЙ, РАСОВОТО КОМАРОВЪДСТВО НАЛИ ША ЗАГЛЪХНЕ ПОРАДИ ЛИПСА НА ЗАСТОЯЛА СЛАДКОВОДНА ЧОРБА; НАЛИ ЖАБЕШКИТЕ БУТЧЕТА ША НАМАЛЕЯТ И НЕ МОЖ’ СЕ ИЗХРАНИМ.
    Ами производството и разпространението и разПРЪСКВАНЕТО на силни пестициди, „одобрени“ (???!???) химикали и ОТРОВИ по график върху населението и БЕБЕТАТА – къде отива, а? А? Хем пакостни отрови, хем доходни, еха, за някои Агитки и Ортаци.
    Засягат се и редица медицински специалности по новопристигащите инфекции и паразити, Бърза Помощ операторите, както и погребалните бюра – нека гледаме ф перспектива!
    Крайно време е всяко кметство да отчужди територии и устрои КАНАЛИ ЗАСТОЯЛА ВОДА и така да флезнеме фъф ГИНЕС-БУДАЛИ.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина